Траки = пеласги = българи? какво мислят древните по въпроса

georgi_nz писа: На първо време бихме могли да поместим твои стихове в бъдещия вестник Български Сарактъ, а пък после що да не издадем стихосбирка?

И аз мисля, че неговите стихове, непременно трябва да намерят място във вестника, а отделно от това, в новия сайт, във форума, трябва да има отделна директория "Поезия"

Ясно. Просто исках да ги има и тук, и на новия сайт.

Ето и поредното стихотворение. Помествам го тук за да е заедно с другите.

България

15.01.2009 г.

Името обвеяно със слава
Името разтърсвало света
Обречено е днеска на забрава
България - забравена страна.

Косеше византийски легиони,
прострелваше арабските стрелци.
На Азбука научи милиони
Ти даде Вяра. Даде им очи..

Европа трябва да е благодарна,
че Ти “Европа” беше: – Първо Ти!
Залъгва ни като жена невярна,
но никой не се храни със лъжи.

Сега рушат се бащини основи,
стене земята купена със кръв.
Дерибействат келемета нови,
потомците разсипват те със стръв.

Но днес дори, унесени в сплетни,
в безскрайните си пледоарии.
Изстръпват мигом нашите врази,
когато чуят името: България.

Този Българин твърдо е за стихосбирка!

Г-н Пасков, благодаря Ви за оценката. Възхищавам Ви се за последователността и ерудицията с която защитавате тезите си във форумите.
И не на последно място за главното "Б".....

Ognia писа: Ето още едно за капак.

Последна битка
на баща ми
23.4.1991 г.

Тежко отекват прашни ботуши,
бели градища димят.
Отеква в скалите конския тропот,
извадени саби блестят.

Напред ни зове наща стара Родина.
Назад е разруха и смут.
Нашите хора бяха малцина,
но всички се биха до смърт.

С Тангра напред! - викаше канът
Хазарите бяха безброй…
Сред кървави саби стрелите свистяха….
Това бе последния бой.

Тежко отекват прашни ботуши,
в гробовете смелите спят.
Нагоре към Тангра яздят душите,
с конете по Млечния път.

Огния, стиховете са прекрасни, но искам да те попитам за този конкретно, наистина ли е писан през 1991? Две неща в него са удивителни;
"Напред ни зове наща стара Родина"
Oще тогава си знаел, че Балканите са прародината ни!?
А това с изкачването на защитниците на Саракта към горния свят на Небесни коне си е направо свещенодействие. Моите поздравления за тези прозрения и то в тези далечни години, когато повечето от нас сме били пишлемета.
В този смисъл наскоро бях изумен като разбрах, че цели села са практикували тенгриaнски ритуали. Тук визирам "Пеперудата" за дъжд до стар дъб в полето, колене на петел призори на Архангеловден c молитва към Плеядите, прескачане на огньове на Навруз, пускане вечерта на Еньовден на запалени свещи по течението на река и още и още... И това се случва пак в същите години - началото на 90-те, тук в България. Без участниците в него (освен възрастните хора) да знаят, че това са древнобългарски ритуали, останали от старата ни Вяра. Наистина удивително!

Чигот
18.01.2009 г.

Очакване.Пристягам пак колана.
Сабя остра в стремето опира,
стрелите и лъкът са във колчана,
а под седлото коня ми пулсира.

Тетиви две на кръста под сърцето
Ризницата лъсната до блясък.
В ботушите оглежда се небето,
а под шлема ми виси чембаса.

Кръвта ми с векове е благородна,
затуй избран съм в свитата на кана.
Днеска ще докажа, че е годна:
Принадлежа към гвардия отбрана.

Чигот съм аз. От хранените хора.
Смъртта презирам и я чакам даже
Осъзнавам: Може да е скоро…..
А другото: Каквото Тангра каже!

anti666 ето оригинала на стихотворението и виж сам разликите.

Последна битка
на баща ми
23.4.1991 г.

Тежко отекват прашни ботуши,
РАЗТУРЕНИ ЮРТИ димят.
Отеква в скалите конския тропот,
извадени саби блестят.

Напред ни зове наща НОВА Родина.
Назад е разруха и смут.
Нашите хора бяха малцина,
но всички се биха до смърт.

С Тангра напред! - викаше ХАНЪТ
Хазарите бяха безброй…
Сред кървави саби стрелите свистяха….
Това бе последния бой.

Тежко отекват прашни ботуши,
в гробовете смелите спят.
Нагоре към Тангра яздят душите,
с конете по Млечния път.

Но за всичко останало си прав.

Ето и следващото ми стихотворение. Нарочно съм го оставил по-грубо стилистически за да подсиля внушението.

Калоян
23.01.2009 г.

Кървавата битка свърши.
Рицари безброй накуп.
Сам Балдуин ръце кърши:
Как ли стигнахме дотук ?

И сега се разтреперват
щом за нас се спомене,
а варварско диво племе
сложи ни на колене.

Рой намръщени боляри
ги обграждаха отвред.
Довчерашни господари
в пода гледат, не напред.

Калоян под вежди гледа
наклонил напред глава.
И под тежката корона
стара болка го раздра.

Там във младост бе ударен
със железен боздуган
И когато го болеше
от жестокост бе пиян.

Нямате ли там Родина?
Нямате ли там земя,
че дошли сте тук мнозина
зарад` нашата земя.

Че земята ни богата
заплатили сме я с кръв.
Туй е българска отплата.
Ваш`та кръв ще е цената.

Знаете ли? - питат фръзи-
Троянската война, Приам.
Ний сме пеонци на Ахила.
Но вие как сте били там ?

И сега. Във днешно време
техните потомци зли.
Помнят, плачат, отмъщават
те за графа си Ньойи.

Според мен е време да се отвори нова тема специално за стиховете на Ognia. Този участник доказа, че има какво да ни предложи и нека му осигурим специално внимание, затова моля някой модератор или админ да отдели неговите произведения в самостоятелна тема.