Св. "Градището" (Поп Минчин камък) село Долно Дряново

ГРАДИЩЕТО - ЗВЕЗДНИ АСПЕКТИ

След Добринище, вечерта акостирахме в село Долен. Най-накрая - Западните Родопи. Набързо се намъкнахме в първата къща за гости, която набарахме с най-евтина цена за нощувки и се настанихме. Превзехме кухнята, където почнахме едно готвене на гъбите, набрани с цели торби от Коматинските скали - дар от самия Коматинец. В кръчмата до кухнята вече се беше настанил екип на БНТ, дето ще снима некакъв рекламен клип за нея (връзкари). от там долитаха купешки пернишки лафове и размисли за взаимоотношенията между мъжа и жената - истинска интелектуална атмосфера)) Жената в екипа, разбира се, беше най-активна)) Еманципация, кво да прайш. Премерихме си силите с домакинята в правене на пататник, като нашия бе направен по "райковски" (смолянски), ама тя не го ареса. Имах си аз))
На сутринта ставаме, ей, ся ще изядем барчините, обаче некакво странно смирение ме обзема. Пък аз си мислих, ей, сега урла-бурла, че ги нагънем като палачинки. Ама смирението не дава, кара те видимо да намалиш оборотите. Затова лежерно се отправяме към Градище. Не можем да отидем и да го подминем, без да се поклоним. Отде да знаем, че Господ е рекъл, този ден да го посветим на него. Не знаеш. Ти предполагаш, Господ разполага. Още с първото качване на платото, забелязах дупчиците по скалите. Предния път не бях ги видял. Къде пак съм блял. Първата "звездна карта" е още в началото. Кой може да знае, че на интервали по цялото плато има дупки групирани в множества, отразяващи може би определени области от звездното небе. Освен голямата звездна карта, която предния път бяхме намерили, не бяхме предполагали, че върху платото е развивана такава "звездна дейност". Първата карта е малка, въпреки това я отбелязваме. Слънцето не дава възможност дупките да се видят добре, затова действаме и с тебешира. Вървим и си отваряме очите на четири - хоп, изкача и втората, доста по-богата на "звезди". Обаче чуваме гласове, които се катерят към нас, на платото. Идва цяла група хора, затова преустановявам почистването на дупките, не искам случайни хора да разберат за картата. Оказва се, кметът на Долно Дряново, който пътрво не се представя, но ни гледа с кисел поглед, пък аз леко поглеждам към мачетето, да съм по-близо до него, хм)) Обаче кметот изведнъж омеква и почва да говори на хората дето развожда, които цоцат кафе в пластмасови чашки, кое какво е, по светилището. Аз нали съм, нагъл, почвам и аз да говоря. И така се запознахме. Познавал професор Бояджиев преживе, но не знаеше, че е починал. Обаче, като му казах, че праха му е разпилян из светилището много се уплаши. Определено нечиста съвест. Разправя, че преди професора, да им каже, че това е светилище, те дори не забелязвали скалните глави, което автоматично ме наведе на мисълта, че ритуалите на мушилката на Градище, която те наричат "магарето", не са правени от хора от Долно Дряново. Продължихме разговора за давността на светилишщето и кметът знаеше, че е на над 7000 години. Аз му казах, че според мене е дори на доста повече, но досега съм намирал повече керамика от каменно-медната и бронзовата епоха и се надявам да намеря и някое неолитно парче. Той нещо се поотпусна и призна, че братчед му копал на Градище. Брях, каква новина! Допреди, когато не са знаели, че е светилище, не са копали, а сега, гледай ги ти - хитреци и използвачи. Това е за тях, светилището - източник на доходи. Както говореше, след това един от "работниците му": "гледай вика, само на бира карам, не може така, тая зима, че копам пак. Хиляди монети има тук". Ама това са даровете на поклонниците, викам му. Не му пречи особено, гладен е)) Та дума кметът, тук братчед му изровил оловна пита с изобразен на нея конник и голяма мраморна глава на кон (вероятно е имало цяла статуя на Конник), с надписи по нея. Жалко, няма да ги видим, влезли са в джобовете им. Кмете, викам им, това е 101% загуба за българската история! Отговорът, който получих, ме смая: "Еми копал е човекът, положил е труд, заслужава си парите от придобивката". Кметът покровителствува иманярските набези. Ясно от кого са траповете под Вълка и Тангра 1. Керамиката не ги интересувала. Само мъни, мъни. И като ми разказа, какви с аму идеите, ако му попаднат пари, да застрои около светилището хотели, магазини, кът в Банско, съвсем ми падна пердето. Нищо хубаво, не го чака Градище с този кмет, с този тутманик. Питам го знае, ли, че тук на платото са контактували с небето, че има звездни карти, тутмъника, каза, че не знае. Викам му, по добре, иначе ще ги унищожат. "Кой", чу се въпрос от една от жените с него, а кмета усетил се, светкавично и отвърна: 'Ние ще ги разрушим, ние сме разрушителите" . Викам му: "Виж как знаеш, затова е по-добре да не знаеш". Той се обърна и си тръгна.
Ние продължихме да намираме и маркираме звездните карти. Най-голямо попадение беше тази около "Патицата". Преди беше 2-3 шарапани и по-малки дупки около тях, което ме наведе на мисълта, още тогава, че това не са култови кладенчета. Сега вече борът, който с клоните си покриваше част от скалата, беше порядъчно подкастрен с мачетето и почистена от иглите и пръстта, звездната карта грейна с цялата си мощ. Ето това е, неслучайно Орфей рече: "Син съм на земята и звездното небе". Тогава вече разбрах, най-важното в едно наше, древнобългарско светилище е връзката с Небето, със своя Изначален Дом Небесен. Това е, всичко друго е вторично. Всичко могат да изгребат от едно светилище - ценности, керамика, да унищожат изображенията по него, но не могат да прекъснат връзката с Небето. Оттук нататък тази Връзка ни следваше в по-нататъшните ни начинания.

Първата звездна карта, но нищо не се вижса от прякото попадение на слънчевите лъчи

6-7 звездна

Втората звездна карта, където вече се появяват и продълговати обекти, които аз тълкувам като мъглявини или галактики или просто система от двойни или тройни звезди, намиращи се много близо една до друга и обхванати от газови потоци. Не се смейте. Дедите ни не са имали "Хъбъл", но са имали един вътрешен "Хъбъл", който днес се нарича Трето око. Тогава То е работило. днес, още много фурни леб требе да изядем, доде го подкараме отново.

Не драскайте по скалите собственото си невежество!

Тук се вижда как два камъка продълговати, малък и голям са слепени в образа на някакво влечуго или животно и как самото то стои пряко всякакви закони на гравитацията върху стръмния наклон на скалата.

Вдясно от тази сцена има някакъв маймуноподобен образ.

Третата звездна карта, с много ясно изразени дупки. Тук ни завари кметот на ДД, но не ги видя!

Този продълговат образ, като малка детска стъпка е точно в духа и традициите на звездните карти от района на Ситово и Лилково, с които един ден ще ви запозная, но това ще е един ден, т.е. когато му дойде времето. Мъглявина или елипсовидна галактика? Или движещо се тяло? Кой може да каже. Изследователят Личков от Лилково ги нарича "детски стъпки".

Пак да го снимаме, Танграта 5, че много хубава ще стане снимката. И стана.

Айде, още веднъж

Мамунския образ

Тук, като че ли има някакви знаци, по-скоро цял надпис, но е много бледо, много...

Акулката, от типа на китовете

Четвъртата поред карта, която отстои на известно разстояние от третата, тя пък от втората. Трябва да се измерят разстоянията помежду им.

Човек с клюн. Образа е уникален, обаче листана пречат, га изпадат, че се види в цялата му красота.

Това са двете стъпки, над тази, които показват качване и ходене върху камъка, сега бяха много добре осветени и ясни от предния път.

Такива идеални окръжности са оформили, че да се смаеш! Тази уникална звездна карта е в макроплан, т.е. показва макроплана на определена звездна система. Прекалено е подробна. Някои по-малки дупки са близо до големите, групирани около тях, някои са по-далече.
Представи си да ги напълниш с определена течност и с определени слова на силата да накараш тази течност да завибрира. Вибрациите... Така се установява връзка с живущите в тази звездна система.

Колкото и да ви се струва смайващо, този знак, който прилича на деляща се яйцеклетка е знакът на Уакан Танка - Великата Тайна, Сам Себе Си излъчващ, Абсолютът излъчва Началото, т.е. Сътворителя.

Кво да ви коментирам, това е един от най-перфектните кладенци върху платото.

Каменно легло. от снимката не си личи добре, но то е точно такова.

Слънчевата звездна система от 5-6 планети и централно Слънце, не съм сигурен дали е нашата.

Интересна звездна карта, петата поред ли е вече, да. Лунообразен знак, множество от дупки, които за да бъдат направени за целта е издълбана плитка трапчинка. Зад лунообразния сърп, т.е. отдясно има още 3 звезди. Дали това е често срещната позиция Луна-Плеяди, все още не съм сигурен, но тая трапчинка, определено идва да подскаже, че при тая група звезди има аномалия с времепространството.

Това много ми прилича на бивш цистов гроб. Слизаме на юг от платото, но там култовата дейност, става все по слаба и към реката съвсем залипсва.

Градище гледано откъм разположената на юг от него барчинка.

Похлупени камъни от този порядък, има доста.

Все едно знак V или "Веди" - "Вода и Знание", кой знае.

Това е уникално животно, не е истина... Гледа към пътячката на Скрибина

От беседката на Градище право нагоре, от другата страна на пътя се стига до Изправен камен. Там е поредната Промушвачка в района. Ето един откъс от самия район

Те точно на този ляв от тази позиция камък, лявата страна от Промушвачката са култовите кладенчета

Уникални са тези кладенчета изсечени точно под камъка. Или по-скоро първом е изсечено кладенчето, а след това камъкът е левитиран върху него.Левитиран е точната дума. Дайте да си говорим истината г-да археолози, щото с лостове и въжета, да мърдате камъните, хе, най-много да получите първа награда: дископатия и снимка пред строя)) Дали за да може течността разлята върху него да пада и да се събира в кладенчето и след това да се отича към земята или самия камък да екранира част от енергията, която вибрациите на течността излъчват.