Аркаим-градът на Тангра или каквото е останало от него...
Посещението там бе с ясната мисъл, че едва ли нещо е останало от това велико място. В някои отношения беше така, дори и по-зле заради занемарата. В други обаче ни се дадоха неочаквани неща. Основната идея бе да отдадем своята почит към древните ни предци, загубили Родината си. Напълно наясно сме с това, каква Вяра са изповядвали и какво именно са правили там. Още повече, че след година до това място може и да не се стига така лесно, а и хазарското ръководство на Русия има намерение въобще да затвори достъпа до Аркаим.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
Името Аркаим също е древнобългарско, макар официално да се смята тюрско/башкирско от гръцки произход (каквото и да значи това обяснение). Произлиза не от "медведь", какво на някои им се иска, а от арка, в случая Портал, свод към Небето. Няма какво да обяснявам какво символизира арката.
Самата долина, където е градището е дъно на древен вулкан, което по-себе си дава допълнителна енергия. За енергийната сила към градището свидетелства една горичка от брези и осики (трепетлики), които стволове са много чудато изкривени. Те са отстрани пътеката, водеща към градището, в подножието на хълм, наречен наскоро от поклонниците Хълма на Любовта. Тези геомагнитни аномалии се подчертават и от масовите гнезда на гарвани. Прелетни птици, много чувствителни към магнитни аномалии и замърсявания. В северозападна България след бомбенето на съседна Сърбия всички гарвани изчезнаха от 99-та. Там, в Аркаим е пълно с тях, свили гнезда върху гротескно изкривените брези. Подобни аномалии има в Тунгуска, Алтай и Тиеншан. Такива съм виждал и в български светилища.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
Самият център, точно както нашите тенгриански храмове в Мадара и Абоба-Плиска не е кръгъл, а правоъгълен и ориентиран по посоките на света. С вход откъм изток. В центъра на сакралното място, гумното е горял вечен огън. Там са правени всички приноси и ритуали към слънчевия Бог. Разбира се, не са намерени следи от месни жертвоприношения, освен на коне. Което е както следва да бъде за небесния кон, съпровождащ колобъра по пътя към горния свят.
Едно момиче зададе много уместен въпрос - как се е казвал този слънчев Бог? На което историкът смънка, че прозвището му било Агни
Самите очертания на светилището отдавна са се затрили в тревата. Снимките от мястото дори не могат да покажат очертанията. Единствено възвишенията и пожълтялата там трева може да даде ориентир къде точно е бил външния кръг например.Можеха поне нея да изчистят. Зад външния кръг към центъра са построили някаква безсмислена дървена конструкция, която видиш ли била реплика на укрепителната стена. Там има и някакви изкопи, останали от предишни проучвания, според които били жилищни сгради. Че е имало въздуховоди, че са обработвали бронз - спор няма. Но жилищни сгради...На въпроса ми намерени ли са освен сакрални предмети някаква жилищна керамика или кости, отговорът е "не", като сам човекът се съгласи, че явно е било само светилище. Но трябва да се придържа към официалната версия. Обясни ни даже къде били отбранителните кули. Самото градище не е голямо и си отговаря изцяло на светилище. Обитаемите места са били по-настрани, където сега правят разкопки и не се допускат външни лица.
Камъкът в центъра, на който гадаеше една екстрасенска също е отскоро донесен. Предишният (пак съвременен) го откраднали и вероятно му се молят в някоя секта. Просто управата довлякла друг.
Самият Аркаим е в охраняема зона. Неслучайно. Както Мишкова нива в Странджа. Наричат го заповедник, нещо като наш природен резерват. Самостоятелно не може да се ходи, а като пълна гавра с предците ни, той е наречен имени Ленина. Резерват Ленин
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
В непосредствена близост до Аркаим отвъд реката, която сега е малко поточе има надгробни могили към градището. В нея са открити тела на жрици от светилището, в характерната за предпотопните българи родилна поза, със свити крака. Там е имало и други аркаимци, на някои от тях със следи от трапанация по главата (мозъчна операция), което свидетелства за нивото на знанията им. Тези могили са най-старите в района, в момента са запечатани. В периметъра на резервата има още няколко могили, една от тях е по-нова от времето на скитобългарите, която по принцип е отворена за посетители. Целият район на резервата Аркаим (В.И.Ленин) е осеян с менхири, надгробни могили и селища от халколитната и бронзовата епохи. На картата, която се оказа точна, можете да видите всички тези места. За времето, което разполагах, успях да видя само някои от тях, територията на резервата не е малка и както споменах, не достъпът е забранен. Единствено в група с местен придружител екскурзовод до градището, което е на километър от къмпинга.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
След изчаках да подмине групата той ми довери, че освен менхир там имало и свастика. Първоначално мислех, че е на самия менхир, но се уточни че свастиката е от побити в земята камъни. За мой късмет в групата се намери един мъж с джип, който се съгласи да отидем заедно. Той се оказа от Поволжието, като беше възмутен че и там има открити древни градища, които не се изследват и за затворени за посетители, защото разкриват култура, много по-древна и различна от пропагандираната в Москва.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
В близост до надгробната скитобългарска могила извън територията на резервата, почти до къмпинга и местния музей има още няколко менхира. На този, който е и на корицата в книгата на Березинов за тенгрианство, лицето е изчегъртано от мюсюлманите. Които заветно спазват семитските правила да няма "езически" идоли с лица по тях. Около него има поне няколко кромлеха, които не са съвременни, но и не толкова древни както нашите. Вероятно са правени от скитите в началото на нашата ера.
На километър-два през полето имаше още няколко хълма, които ми привлякоха вниманието. Въпреки жегата и силния степен вятър, не е толкова далеко и стигнахме донякъде, а после продължих сам. Както се очакваше, на върха имаше още един менхир, неозначен на картата, която е само за резервата. В далечината пък се виждаха още надгробни могили, които едва ли някои е посещавал.
Местният музей е доста бедничък откъм артефакти. Най-главните са изнесени в неизвестна посока, поне снимките са останали. От тях става ясно, че се е знаело за Аркаим още в 50-те години. През 80-те, когато откриват и свастичната керамика градището е разкопано до основи и после изоставено да тревяса в сегашния си вид. Ако не бяха го пипали, по-малко поражения щеше да има, но така е и у нас. Типичен пример е кромлеха с 24-те менхира до Старо Железаре, разкопан от Китов.
Целият район на Аркаим представлява мащабен комплекс от селища, светилища, менхири, кромлехи. Който пък е част от всички останали съседни райони - Шинташа, Андреевка. Явно тук след разлива на Потопа, стигнал до Уралските планини, е останала голяма част от българските преселници. Самият факт, че намираме надгробни могили, подобно на карановската от 4-то хилядолетие до 1500 години назад говори, че през целия този период последователно е обитаван от една и съща култура. Донесла със себе си астрономически знания, свастиките и същите обреди от Слънчевата вяра, които срещаме у нас. В древната ни прародина.
Повече снимки са качени в ГАЛЕРИЯТА
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
Самият Аркаим на карта: wikimapia.org/#lat=52.6527483&lon=59.548...BA%D0%B0%D0%B8%D0%BC
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
Основният археолог, проучвал тогава Аркаим се казва Зданович, вероятно си е взел някоя научна титла с труда си и после затрупват и занемаряват светилището. Като чуете фамилия на -ич и -иц, можете да се досетите, че не става дума за етнически руснак.
Точно по тази причина и няма съвременни въздушни снимки на Аркаим. Защото няма какво да се снима. Освен трева и тук таме някое бледо очертание. Затова и всички снимки, които циркулират из интернет са отпреди 30 години.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
"И боговете се връщат в руините на своите храмове."
Да, но ако някой ги призове. Проблемът е, че не всеки е годен да Призовава. Нужна е чистота да духа, на постъпките и помислите. Не съветвам никого да проявява лекомислие, последиците могат да се окажат непосилни за опитващия се да призовава. В тези неща рисковете не се препоръчват. В живота може да се рискува, животът е нещо временно. След него иде друг живот. Но не всякога и не навсякъде рисковете са оправдани.
Не знам дали ще ме разберете, може и БАН да получа, но бях длъжен да го кажа. А аз съм свикнал да изпълнявам дълга си.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.