Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецЙордан Стайков/ Несрин Гюлистан:
Турците никога няма да станат българи. А за тенгрияни, това пък, още по-малко. Да, българите не са славяни, не са траки, но не са и тюрки, те са си просто българи
Дилбер Хайредин: Значи, като се има предвид,че турците произлизат от хуните, приемат за свои предци тях и произлизат от Централна Азия, та и българите са произлезли от там, защо да не е възможно Тангра да е бог и на българите. Дори в историята това се учи по този начин. Но никъде в историята и по учебниците в училищата в Турция не се учи, че турцште преди да приемат исляма са вярвали в бог Тангра. Факт, но историците последните години говорят за това. Отхвърлиха да е имало шаманизъм при тюрките, а тюрки означава точно турци. Защото за първи път думата търки се използва при основаването на Първият Гьоктюркски каганат през 552г. И погрешно българите мислят,че тюркски и турци са две различни неща. Не са!
Йордан Стайков/Дилбер Хайредин:
Тангра е изконно и изначално Българският Бог. Няма друг! Тенгриянството е българският монотеизъм, който обаче е предавраамически, това искам да го уточня, т.е. той е извън класьора на авраамическите монотеизми - юдаизъм, християнство и ислям. Тук въпроса се повдига от русофили и тракомани, т.е. от прости хора
Йордан Стайков/Айда Лал: Българите никога не са били славянски народ
Айда Лал: Росен Захариев Българите днес са предимно славянски народ с тракийски и прабалкански компоненти. Исторически, Първата българска държава е основана от хан Аспарух през VII век от групи, известни като пра-българи, които са били тюркоезични. Те са били елитът на новата държава и постепенно са се смесили с местното славянско и тракийско население.
Генетични изследвания показват, че днешните българи имат тюркски генетични следи, главно от прабългарите, но повечето гени идват от местното население (траките и славяните). Така че, казването, че „нямат нищо общо“ е преувеличено, макар тюркският принос да е малък.
Балканите наистина са били населени още от палеолита, преди около 12 000 години. Това са били ловци и събирачи, после идват земеделците през неолита.
Тези хора са генетично и културно предци на траките и други местни групи. Съвременните българи са резултат от смесване на няколко групи:
Траки – автохтонното население на Балканите през античността.
Славяни – дошли на Балканите през VI–VII век. Прабългари – тюркоезична група, дошла през VII век, малък генетичен, но значим културен принос.
Това смесване означава, че съвременният български народ не е идентичен с палеолитното или неолитното население на Балканите, а е смесица от няколко вълни на заселване. Митохондриалната и Y-хромозомната ДНК показват, че българите имат голям дял наследство от местното балканско население, но също така има и славянски и минимален прабългарски компонент.
Така че можем да кажем: българите имат наследство от автохтонни балканци, но не са директно същият народ, който е живял тук преди 12 000 години.
Дилбер Хайредин/Йордан Стайков: точно защото коментираме турското, не ви изнася. Не сме имали история, затова в китайски източници пишат за турците. Тук става ясно,колко си запознат с историята, като пишеш,че тюрки и турци са различни неща. Вие идентифицирате турци само с Турция и тона показва колко сте ограничени. Защото от Китай до Мала Азия всички народи наследници на тюркските се определят за турци. Не от Турция, както вие си мислите най-елементарно. Турците в Азербайджан, Туркменистан, Уйгурските Турци, над които Китай прави геноцид и се опитва да ги асимилира от векове, защото са му най-големите врагове, навремето е плащал данъци на турците. Именно Първият Гьоктюркски каганат е основан на север от Китай през 552г., като наследник на хуните до Акхунски каганат. И преди да покажеш просташката си злоба към една нация, която има множество държави в цял свят се образовай кои народи се определят за турци, защото не са само тези от Турция. И всички те произлизат от хуните и принадлежат на тюркската езикова група. Нямаме нищо общо с арабите, смешник. Ататюрк на времето, когато основава Тюркие, защото тя се нарича така, а не Турция, както сте я побългарили. Защо според теб премахва фереджетата и я нарича точно Тюркие? Като си толкова компетентен отговори! И кой си ти,че ще определяш какво да правят туркините? Също така как според тебе 1 човек визирам Мустафа Кемал на мястото на цяла империя, която е управлявала столетия е успял да основе светска държава? При положение,че Англия, Америка, Гърция, Франция и още други са имали намерения да я завземат? Как става този номер? Ако се интересуваш и отговориш на този номер, ще разбереш кои са истинските тюрки- тук подчертавам не турци, защото под Турци разбирате тези от Турция- днешна Турция, а тя е пълна с врагове за Турците. Защото са много държавите, които ламтят за тези земи. Защо ли?
Йордан Стайков/Дилбер Хайредин:
Да, знам, че Ердоган от тези държави иска да направи Велики Туран. Виж кво, не ми лай на български, нали си туркиня? С всички тези, там ли ни плашиш? Които руснаците, вашите славяни, скоро ще избомбят? Така ли се определят? Като турци? Аз па не съм чул да се наричат турци
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецЙордан Стайков
Niko Lov Demir Яяяяяяяя, използван от всички тюркски племена
Niko Lov Demir
Това е тюркски символ използван от тюркските родове ,като Дуло и Кая например,всички тюркски племена са били в един общ съюз тогава ,които преди да приемат друга вяра са били Тангристи от Средна Азия ,като Кан Кубрат ,който е бил част от този съюз, по късно когато Аспарух идва на Балканите този символ по-късно вече е бил заменен от други символи, като кръста например повлияни от фалшивата византийската вяра наречена "християнство",разбира се с комерсиална и стратегически-политическа цел,,да не кажа ,че цялото съществуване на Византия е един фалш и ненужно присъствие ,което е било премахнато малко по-късно по волята на Всевишния Аллах ,но това е друга тема. !!! Та за какво му е на някой да "краде"нещо което е част от неговата история, този тангристки символ е бил използван от всички тюркски племена тогава, по късно когато Ертугрул Гази ,бащата на Осман(основателя на Османската империя)
се премества от централна Азия в Анатолия този племенен символ е бил заменен с полумесец !!!! Войните с монголите и кръстоносците променят концепцията и вижданията на османците в последствие и заменят този символ с полумесец ,като хора изповядащи Исляма като религия която е с ясно очертани граници и принципи,за разлика от останалите религии !!! Нещо сте се объркали, ама много яко ,явно като пишете нещо, и пушите трева, не ви се отразява добре !
Ангелин Пламенов Александров
Йордан Стайков: Я бягай бързо, ти виждал ли си тяхната тамга ? Същата е като на рода Дуло, но в последствие Осман променя знака ,а преди това неговите предци са имали същия знак !
Йордан Стайков
Ангелин Пламенов Александров: Закъде да бегам? Когат е трябвало да бегам, аз съм бегал, мойто момче
Йордан Стайков
Hüseyin Birol Ние се гордеем, че сме Българи, Хюси Бири
Hüseyin Birol
Престанете с глупавите изопачени измислени доводи и поводи...С нищо не можете да криете голата истина че корените на прабългарите са тюркски.... Защо не вярвате поне на българската официална история? Човек който мрази корените си не може да се развива...Това че след исляма сте приели християнството не ви променя корена! Не ставайте смешни! Вземете за пример унгарците! Те се гордеят с тюркските си корени. Гордеят се с Атила. Първите ви вождове ни са ли ХАН- ХАНОВЕ-?
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецŞahin L Mehmed И какво общо има това с вас, резаните папагали на Осман? Тюрските народи, не турският
Şahin L Mehmed
Орхунски надписи: На кого са посветени?
Орхунските надписи са едни от най-важните паметници на турската история, език и култура и са посветени на конкретни личности. Ето подробна информация за това на кого принадлежат тези надписи:
1. Надпис на Кюл Тегин
· На кого е посветен: Кюл Тегин е син на Илтериш Каган, един от основателите на Втория Източнотюркски каганат, и брат на Бильге Каган.
· Цел на надписа: Разказва за героизма на Кюл Тегин, неговата роля в битките и услугите, които е оказал на турския народ. Издигнат е от Бильге Каган в памет на брат му.
· Важни детайли: Надписът е написан от името на Бильге Каган и призовава турския народ към единство.
2. Надпис на Бильге Каган
· На кого е посветен: Бильге Каган е владетел на Втория Източнотюркски каганат и по-голям брат на Кюл Тегин.
· Цел на надписа: Описва как Бильге Каган възстановява турската държава, реформите, които провежда, и съветите, които дава на народа. Издигнат е от сина му Тенгри Каган след смъртта му.
· Важни детайли: Надписът има подобно съдържание на този на Кюл Тегин, но е по-изчерпателен и отразява личните мисли на Бильге Каган.
3. Надпис на Тонюкук
· На кого е посветен: Тонюкук е важен държавник, везир и стратег на Втория Източнотюркски каганат.
· Цел на надписа: Разказва за услугите на Тонюкук за турската държава, неговите военни стратегии и борбата за независимост. Издигнат е от самия Тонюкук за неговия живот и постижения.
· Важни детайли: Надписът е издигнат по-рано (между 720-725 г.) и е написан от негово име.
Надпис На кого е посветен Дата на издигане Издигнат от Съдържание
Кюл Тегин Кюл Тегин 732 г. Бильге Каган Героизмът на Кюл Тегин и съвети към турския народ.
Бильге Каган Бильге Каган 735 г. Тенгри Каган (синът) Управлението на Бильге Каган и съвети към народа.
Тонюкук Тонюкук 720-725 г. Тонюкук (самия) Военните стратегии на Тонюкук и услугите за държавата.
4. Значение на Орхунските надписи
· Историческо и културно наследство: Орхунските надписи са първите писмени паметници на турския език, история и култура. Те предоставят важна информация за държавното управление на турския народ, социалния живот и отношенията със съседите.
· Език и литература: Надписите съдържат най-ранните примери на турски език и показват, че е бил използван като литературен език. Също така имат разказ, обогатен с пословици и идиоми.
· Универсална стойност: ЮНЕСКО отбеляза 1300-годишнината от издигането на надписа на Тонюкук, подчертавайки неговото място в световното културно наследство.
5. 💎 Заключение
Орхунските надписи са монументални произведения, отразяващи историята, културата и езика на турския народ. Посветени на важни личности като Кюл Тегин, Бильге Каган и Тонюкук, те също така предават послания за единство, сплотеност и свобода на турския народ. Тези надписи имат голямо значение не само за турската история, но и за световното културно наследство.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецВиждам че бая се ядосваш с тези турци и на мен ми казват че били преди ТАНГРИАНИ даже почнаха филми да правят че са вярвали в ТЕНГРИ абе всеки иска да произхожда от велико племе а не от КЕКАВО И РОБСКО
Йордан Стайков/Галина Костова:
Бе, те могат да си вярват в квот искат
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- anti666
-
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецА истината е простичка. Нито казахите, нито волжските българи, никой тюркско-говорящ народ от Евразия не се смята за турски. Писали сме тук за етногенезиса на османците и откъде произлиза племето кайъ. В Летописите на Нариман е описано съвсем ясно
Да се върнем на знака на Българската Държава . Саракта с главно Д. Много моля някой турчин да ни покаже такъв в земите на Анадола. В земите на Туркменистан , откъдето идва племето кайъ. Няма ! Няма и да намерите . Такъв има само и единствено на Балканите , в Иран и във Волжска България и Украйна . Никъде другаде . Да ни покажат такъв! Още повече знакът на рода Дуло е всъщност друг и тук това сме го говорили още от времето на Елтимир.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месец@Netko733
преди 8 месеца
Интересно, Волжка България говори почти на турски. И те ли са били под турско робство?
@ЙорданСтайков-ч7щ
преди 0 секунди
Оооо, Недрет
@svetoslavstanev3741
преди 8 месеца (редактиран)
@Netko733 преди това в Стара Велика България е имало 7 официални езика един от които е тюркският или турският .Българин не е генотип ,българи има бели черни жълти .
@ЙорданСтайков-ч7щ
преди 0 секунди
@svetoslavstanev3741 Седем езика, но турският не е един от тях. Ние, все още не знаем как точно е звучал българският тюрки, но чувашите казват, че е бил много близък до техният днешен език и аз съм склонен да им вярвам, напълно, защото те единствени си останаха тенгрияни там въпреки ислямизацията водена от Волжка България и след това от Златната орда на хана Узбек станал мюсюлманин и въпреки християнизацията на Москва, която те повикаха като съюзник срещу Казан, за да защитят тенгриянската си вяра и си вкараха автогол, защото след това се наложи да водят столетия война срещу руснаците и Москва (подписването на "Златната була" с Иван Грозни, нещо, което днес не се знае в България) , заради опитите за християнизация, славянизация и русификация. Велик е кана субиги Урак който въстава срещу приемането на исляма от Алмиш и отделя българите тенгрияни от техните събратя мюсюлмани в отделна географска територия и държава. Така се създава Чувашия. В Евразия, да се обособиш териториално отделно е било възможно тогава. Имало е географски пространства. Слава на Тангра! Слава на българите-чуваши! Техният език, турски ли е?
Един израз чух в речта тук “Свещена Земя”. Това е и първото словосъчетание, което научих на техният език. На татарски е “Изге Жир” – Свещена Земя, а на турски е “ Кутсал Дюня”. Нещо общо? Ми, нищо общо! Та веднага се сетих, че това “жир” е всъщност нашето видоизменено фонетично “шир”. Да вземем друго важно за живота словосъчетание “обичам те”. “Мин сине яратам” е на “татарски”, “Севи севиюрум” е на турски. Нещо общо? Нищо общо! Да вземем друга дума, важна дума, думата “любов”, На “татарски” тя е “мехеббетте”, а на турски е “ашк”; да вземем думата “дете”. На турски е “чоджук”, знаем го, ама на татарски е “бала”. Нещо общо? Нищо общо! В ключови думи, нищо общо! “Татарският” не е турски език
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецБългарките изобщо не са стигали до гнусните им хареми щото са скачали от скалите ...
Йордан Стайков/
Ажена Расате: Стигали са и още как
drive.google.com/file/d/1eRa1szJuYj4KnnP.../view?usp=drive_link
Значи, вижте сега, това че, въпросната е била османистка, не и дава право да манипулира населението
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецОтпечатана на тази азбука е творба, посветена на киргизкия писател Чингиз Айтматов
www.dnes.bg/a/2-svyat/695387-erdogan-tur...koezichnite-darzhavi
Тюркоезичните, но не туркоезичните народи в РФ пишат езика си на българица сиреч на т. нар. кирилица. Но, тя е българица. Например в тюркоезичният "Татарстан" не я наричат както нас, кирилица, а българица, което е уникално, т.е. там има хора, които знаят! Те наричат руската азбука - Българица! Хххм
Тюркоязычные, но не тюркоязычные народы в Российской Федерации пишут на болгарице тоесть на так называемой кириллице. Но она же болгарица. Например, в тюркоязычном «Татарстане» её называют не кириллицей, как у нас, а болгарица, что само по себе уникально, т.е. там есть знающие люди! Они называют русский алфавит — болгарица! Хм-м-м
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецПолзвам османското нследство само във вреда на турците и това ми доставя удоволствие и ще го правя, яростно и с кеф
==============================================================================
Хасан Ефраимов
14 ч
·
ГЮВЕНДИЯ
Гювендията е от онези балкански думи, които не просто означават нещо, а разказват история. История за танца, за песента, за жената и за начина, по който обществото я гледа.
Произходът ѝ идва от турското güven, което означава доверие и няма нищо общо със значението, което придобива думата на български.
В старите времена по кафеджийниците на Одрин, по чаршиите на Пловдив и Шумен, гювендията е била жената, която повежда хората, която носи настроението, която живее за мига. Затова се е наричала и така. Жената, с която да играеш народен танц, да се веселиш, да участваш в общото хоро, на която можеш да се довериш.
В своя първичен смисъл тя е била чиста и весела – като звук от дайре, като полъх на лято.
Някога гювендията е била онази жена, която повежда хорото, смее се най-искрено и живее най-силно. В нея е имало лекота, която никой не можел да ѝ отнеме. Тя е била музика, движение, празник.
Но с годините значението се преобръща и оцветява морално. Българският език, както често прави, влага в думата нова сянка – от неутралното „весела, разкрепостена жена“ тя се превръща в „лека жена“, „женка без сериозни нравствени задръжки“, в „разпоретина“.
Така гювендията придобива две лица.
Първото е светлото – жената, която се смее високо, танцува до зори, обича живота и песента. Тя не знае как да стои настрана, когато засвири гайда или звънне дайре. В хорото винаги е първа и отпред, с коси, разпилени от вятъра, с очи, в които гори искра.
Второто е сенчестото – жената, която „не знае мярка“, в погледа, в жеста, в смеха. За нея в селото се шепне:
„Оная е гювендия – къде има мъж, все там е.“
А друг пък ще каже, с усмивка и снизхождение:
„Е, тя си е малко гювендия, ама весела душа.“
Така думата се разтяга между желанието и осъждането, между греха и песента. Между това, което човек копнее, и това, от което се страхува. Между искрата, която пали живота, и водата, с която светът се опитва да я угаси.
Гювендията е архетип – не просто жена, а олицетворение на нещо по-дълбоко, по-древно и по-човешко. Тя е въплъщение на съблазънта, на свободата, на онова първично право да бъдеш жив без извинения. Тя е онази, която разбърква реда в селото – реда на тишината, на приличието.
Там, където мъжете си мълчат и жените си шепнат, тя влиза с песен. И с едно движение на ръката, с един смях или с едно кимване, обръща посоката на вечерта.
Но не само селото раздвижва – тя обърква и душите на мъжете. В тях се надига нещо старо и забравено – желание, смут, вина. Тя е като пеперуда в свят, който обича клетките си –
една цветна и непокорна точка върху фона на подреденото сиво и колкото повече се опитват да я уловят, толкова по-свободна изглежда.
В очите на строгите е грешница. В очите на поетите – муза. А може би в истината – просто жена, която не се страхува от светлината, която носи.
В народните песни „гювендия“ често звучи не като обида, а като поетична характеристика.
„Гювендия съм, мамо, що да сторя –
сърце ми не трае без хора.“
В този смисъл, тя не е порочна, а жизнена. Не грешница, а живица – оная искра, която кара кръчмата да се смее, хорото да се върти, вечерта да не свършва, а живота да не се вкаменява в скука.
Погледната отвъд моралните клишета, гювендията е бунтът на жената срещу мярката, която ѝ е наложена.
Тя е спонтанността, която обществото се опитва да укрие зад благоприличие.
Тя е олицетворение на онази древна нужда от свобода – нужда да бъдеш, без да се извиняваш за това.
Тя не е просто персонаж, а женски анархизъм в свят, който винаги е искал жената да бъде покорна, кротка, „както си му е редът“.
В нея има нещо първично – инстинкт за живот, жажда за внимание, нужда от признание, от поглед, от танц. В този смисъл, гювендията е живата страна на човешката природа, която отказва да бъде опитомена.
Тя е онази първа искра, от която по-късно ще се роди и феминизмът – не в книгите и манифестите, а в живия живот, в хорото, в смеха, в онзи простичък жест на непокорство – да излезеш напред, когато всички очакват да стоиш отзад.
Гювендията е първата свободна жена, още преди светът да измисли думата „свобода“.
В нея няма лозунг, няма идеология – има нещо по-дълбоко – инстинкт за равностойност.
Тя не се бори с думи, а с присъствие. Не с крясъци, а с танц. Не с обвинения, а с живот.
И може би именно тя, неосъзнато, е прародителката на женската независимост – тази, която не чака позволение, за да съществува. Която доказва, че свободата на жената не започва от парламента, а от хорото на живота.
Затова думата все още живее – защото, независимо как се е променило времето, в душата на всеки човек има по една гювендия – онази част, която иска да танцува, дори когато светът гледа с укор. Защото в нея живее нещо непримиримо човешко. Всяка епоха я осъжда, но и тайно ѝ завижда. Тя е онази частица от човешката природа, която отказва да бъде послушна.
А днес, думата е двусмислена като усмивката на самата жена. За едни – все още е обида. За други – комплимент, знак за самоувереност, чар и живост, „гювендия“ звучи с намигване, с ирония, дори с гордост. Тя е символ на жената, която не се страхува да бъде себе си.
И тук се крие тайната ѝ сила – в това, че думата оцелява, като самите жени, които я носят в песните и танците си.
Защото гювендия не е просто прилагателно.
Тя е дух! Танц! Предизвикателство!
И може би най-човешкото признание, че животът без малко грях и без малко танц не струва.
И така, остава вечният въпрос:
Днес, когато кажеш „гювендия“, хулиш ли – или признаваш, че някой умее да живее по-силно от теб?
А, ся, де!
Затова, винаги ви казвам – научете се да ползвате правилно турцизмите в българския език! 🙂
Хасан Ефраимов
==============================================================================
Надя Узунова
Моите дядовци и баби, родени около 1900- та в Североизточна България говореха турски- и използваха много, много турцизми.
Аз попивах всичко дословно, защото живеех в София и това си беше част от ваканционната екзотика...
След много, много години разбрах, че поне в 90% значението е било или изкривено, или е придобило обиден смисъл, или е направо нелепо !!! Защо ли ?!?
Галена Пенчева/
Надя Узунова: Имам същите впечатления!Предполагам,защото не да учили езика специално,а просто думи и изрази да запомняли без да знаят точно какъв е смисъла.Моите баба и дядо бяха родени в същия период.Когато бях дете и те искаха да си кажат нещо което не е за моите уши,казваха го на турски.Колко са го знаели не е ясно,но добре си комуникираха.Запомнила съм от тогава някой думички,които разбрах по-късно какво значат и че не са много за казване.
Марияна Велчева/
Надя Узунова: Значи са живели в райони с преобладаващо турско население явно около Разград ,Исперих,Дулово...Не се отнася за Русе и други селища пак в Североизточна България.😉
Надя Узунова
Марияна Велчева: НЕ познахте, но благодаря за усилието !!!
Марияна Велчева/
Надя Узунова: Не мога на 100% да кажа населеното место определено Вие си го знаете и ще бъде интересно да кажете къде се намира. Аз съм си от русенския регион знам със сигурност за русенските села,съдбата ме е зафучила в Разград🙂 и от местните хора зная кои са научили турски език само при смесено съжителство се получава и то при преобладаващо турскоговорящи.
Йордан Стайков/Марияна Велчева:
Турският език е бил официалният език в Османската империя
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
- Йордан_13
-
Автор на темата
- Посетител
Re: Новите турски ламтежи към България с идеята за "Велики Туран"
преди 1 година 1 месецПолзвам османското нследство само във вреда на турците и това ми доставя удоволствие и ще го правя, яростно и с кеф
==============================================================================
Хасан Ефраимов
14 ч
·
ГЮВЕНДИЯ
Гювендията е от онези балкански думи, които не просто означават нещо, а разказват история. История за танца, за песента, за жената и за начина, по който обществото я гледа.
Произходът ѝ идва от турското güven, което означава доверие и няма нищо общо със значението, което придобива думата на български.
В старите времена по кафеджийниците на Одрин, по чаршиите на Пловдив и Шумен, гювендията е била жената, която повежда хората, която носи настроението, която живее за мига. Затова се е наричала и така. Жената, с която да играеш народен танц, да се веселиш, да участваш в общото хоро, на която можеш да се довериш.
В своя първичен смисъл тя е била чиста и весела – като звук от дайре, като полъх на лято.
Някога гювендията е била онази жена, която повежда хорото, смее се най-искрено и живее най-силно. В нея е имало лекота, която никой не можел да ѝ отнеме. Тя е била музика, движение, празник.
Но с годините значението се преобръща и оцветява морално. Българският език, както често прави, влага в думата нова сянка – от неутралното „весела, разкрепостена жена“ тя се превръща в „лека жена“, „женка без сериозни нравствени задръжки“, в „разпоретина“.
Така гювендията придобива две лица.
Първото е светлото – жената, която се смее високо, танцува до зори, обича живота и песента. Тя не знае как да стои настрана, когато засвири гайда или звънне дайре. В хорото винаги е първа и отпред, с коси, разпилени от вятъра, с очи, в които гори искра.
Второто е сенчестото – жената, която „не знае мярка“, в погледа, в жеста, в смеха. За нея в селото се шепне:
„Оная е гювендия – къде има мъж, все там е.“
А друг пък ще каже, с усмивка и снизхождение:
„Е, тя си е малко гювендия, ама весела душа.“
Така думата се разтяга между желанието и осъждането, между греха и песента. Между това, което човек копнее, и това, от което се страхува. Между искрата, която пали живота, и водата, с която светът се опитва да я угаси.
Гювендията е архетип – не просто жена, а олицетворение на нещо по-дълбоко, по-древно и по-човешко. Тя е въплъщение на съблазънта, на свободата, на онова първично право да бъдеш жив без извинения. Тя е онази, която разбърква реда в селото – реда на тишината, на приличието.
Там, където мъжете си мълчат и жените си шепнат, тя влиза с песен. И с едно движение на ръката, с един смях или с едно кимване, обръща посоката на вечерта.
Но не само селото раздвижва – тя обърква и душите на мъжете. В тях се надига нещо старо и забравено – желание, смут, вина. Тя е като пеперуда в свят, който обича клетките си –
една цветна и непокорна точка върху фона на подреденото сиво и колкото повече се опитват да я уловят, толкова по-свободна изглежда.
В очите на строгите е грешница. В очите на поетите – муза. А може би в истината – просто жена, която не се страхува от светлината, която носи.
В народните песни „гювендия“ често звучи не като обида, а като поетична характеристика.
„Гювендия съм, мамо, що да сторя –
сърце ми не трае без хора.“
В този смисъл, тя не е порочна, а жизнена. Не грешница, а живица – оная искра, която кара кръчмата да се смее, хорото да се върти, вечерта да не свършва, а живота да не се вкаменява в скука.
Погледната отвъд моралните клишета, гювендията е бунтът на жената срещу мярката, която ѝ е наложена.
Тя е спонтанността, която обществото се опитва да укрие зад благоприличие.
Тя е олицетворение на онази древна нужда от свобода – нужда да бъдеш, без да се извиняваш за това.
Тя не е просто персонаж, а женски анархизъм в свят, който винаги е искал жената да бъде покорна, кротка, „както си му е редът“.
В нея има нещо първично – инстинкт за живот, жажда за внимание, нужда от признание, от поглед, от танц. В този смисъл, гювендията е живата страна на човешката природа, която отказва да бъде опитомена.
Тя е онази първа искра, от която по-късно ще се роди и феминизмът – не в книгите и манифестите, а в живия живот, в хорото, в смеха, в онзи простичък жест на непокорство – да излезеш напред, когато всички очакват да стоиш отзад.
Гювендията е първата свободна жена, още преди светът да измисли думата „свобода“.
В нея няма лозунг, няма идеология – има нещо по-дълбоко – инстинкт за равностойност.
Тя не се бори с думи, а с присъствие. Не с крясъци, а с танц. Не с обвинения, а с живот.
И може би именно тя, неосъзнато, е прародителката на женската независимост – тази, която не чака позволение, за да съществува. Която доказва, че свободата на жената не започва от парламента, а от хорото на живота.
Затова думата все още живее – защото, независимо как се е променило времето, в душата на всеки човек има по една гювендия – онази част, която иска да танцува, дори когато светът гледа с укор. Защото в нея живее нещо непримиримо човешко. Всяка епоха я осъжда, но и тайно ѝ завижда. Тя е онази частица от човешката природа, която отказва да бъде послушна.
А днес, думата е двусмислена като усмивката на самата жена. За едни – все още е обида. За други – комплимент, знак за самоувереност, чар и живост, „гювендия“ звучи с намигване, с ирония, дори с гордост. Тя е символ на жената, която не се страхува да бъде себе си.
И тук се крие тайната ѝ сила – в това, че думата оцелява, като самите жени, които я носят в песните и танците си.
Защото гювендия не е просто прилагателно.
Тя е дух! Танц! Предизвикателство!
И може би най-човешкото признание, че животът без малко грях и без малко танц не струва.
И така, остава вечният въпрос:
Днес, когато кажеш „гювендия“, хулиш ли – или признаваш, че някой умее да живее по-силно от теб?
А, ся, де!
Затова, винаги ви казвам – научете се да ползвате правилно турцизмите в българския език! 🙂
Хасан Ефраимов
==============================================================================
Надя Узунова
Моите дядовци и баби, родени около 1900- та в Североизточна България говореха турски- и използваха много, много турцизми.
Аз попивах всичко дословно, защото живеех в София и това си беше част от ваканционната екзотика...
След много, много години разбрах, че поне в 90% значението е било или изкривено, или е придобило обиден смисъл, или е направо нелепо !!! Защо ли ?!?
Галена Пенчева/
Надя Узунова: Имам същите впечатления!Предполагам,защото не да учили езика специално,а просто думи и изрази да запомняли без да знаят точно какъв е смисъла.Моите баба и дядо бяха родени в същия период.Когато бях дете и те искаха да си кажат нещо което не е за моите уши,казваха го на турски.Колко са го знаели не е ясно,но добре си комуникираха.Запомнила съм от тогава някой думички,които разбрах по-късно какво значат и че не са много за казване.
Марияна Велчева/
Надя Узунова: Значи са живели в райони с преобладаващо турско население явно около Разград ,Исперих,Дулово...Не се отнася за Русе и други селища пак в Североизточна България.😉
Надя Узунова
Марияна Велчева: НЕ познахте, но благодаря за усилието !!!
Марияна Велчева/
Надя Узунова: Не мога на 100% да кажа населеното место определено Вие си го знаете и ще бъде интересно да кажете къде се намира. Аз съм си от русенския регион знам със сигурност за русенските села,съдбата ме е зафучила в Разград🙂 и от местните хора зная кои са научили турски език само при смесено съжителство се получава и то при преобладаващо турскоговорящи.
Йордан Стайков/Марияна Велчева:
Турският език е бил официалният език в Османската империя
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.