Летописите на Джагфар. Том трети 1
ДЖАГФАР ТАРИХЫ
преведе Движение "Воини на Тангра"
Целият оригинал с илюстрациите се намира в прикачения файл
ЛЕТОПИСИ НА ГАЗИ БАРАДЖ
1229 – 1246 год.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Списък на българските царе от всички династии
- Българските царе от Именската династия
- Българските царе от Сарматската, Аланската, Хонската и Балтаварската династии
- Дунавско-българските царе от Аспаруховата династия
- линията на рода Айар, стр.97
- линията на рода Тервел, стр.98
- линията на рода Билиг, стр.98
- линията на рода на Кабан, стр.100
- Кара-българските царе от линията на Бат Боян
- Календар на Торе и кам бояните (по данни на Гази Баба)
- Родословие на унгаро-българските царе
- Гази Баба за генеалогията на царете от Дунавска България
- Стихове на Рейхан Българи, “Цветята на кипчакското поле“
- Гази Баба за някои български хералдически знаци (конспект)
- Конспект от известия за законите на Торе, съхранени в текста на Нигматулин
- За азбуката на дунавските българи
- За въстанието на Петър Делян
- За караматите (оброчищата)
- Украинската Троя
Списък на българските царе от всички династии
Списъкът на българските царе от всички династии е съставен от мен още до изчезването на оригиналния текст на Нимгатулин през 1982 г. (руският текст на сборника "Летописите на Джагфар", съхраняван от К. Нимгатулин) на основа на данни от Кул Гали и Гази Баба. За Гази Баба основен източник са послужили документите на Илчи Йорти (ведомости от посолството), а за Кул Гали – книгата на Абдула ибн Башту "Хазарски летописи" (Хазар Тарихи). Кул Гали използва данните на Гази Баба, защото счита, че неговите сведения са най-пълни, макар и понякога да са в противоречие с други списъци на българските царе (Именник на българските царе, б.р.). Летоброенето започва от царуването на кан Буртас. Ние сме го преизчислили според грегорианския календар.
Кул Гали дава следните поетически стихове за първите идел-български царе:
Деянията и нравите им бяха прости
Обичайни и подобни – управлението им в тия дни
Затуй хората от древните времена
Малко помнят царските им имена
В хилядолетия са съхранявани наум
Само тия, чийто собственици да ги прославят са смогли
Ерги или Чакчак (Байкал). Легендарна царица, опитала се с помощта на Туран да създаде "женското царство на Туран" още до времето на Джам Иджик.
Българските царе от Именската династия
Джам Иджи или Иджик (14 953–14 653 г. пр. н.е.). Първият български цар на Идел от династията Имен. В негова чест всички представители на Именската и Сарматска династии се назовавали „иджибак” – „управник от Иджиковият род”. За простият народ думата „иджибак” започнала да означава „цар”, „господин”, „повелител”, а за знатните означавала „августейши”. По-късно към титула цар започнали да добавят думата „джагбу” – „славен”, но в края на краищата думата „джагбу” заменила думата „Иджибаг”. Съпругата на Джам наричали Танбит, но някои източници свидетелствуват, че тя и Ерги или Чакчак са едно и също лице. В царството на Джам влизали седем народа, част от които образували господстващият в него народ – българите. Затова царство Джам получило името Идел – „Седем (Иде) племена (ел)”.
Ал или Бал (14 000 г. пр. н.е.). Думата Ал (Бал) означавала „глава”, „вожд”, „главен”, „свещен”, „свят”, „господин”.
Кан (13 000 г. пр. н.е.). По време на неговото царстване част от иделците се преселила на изток.
Ит (12 000 г. пр. н.е.). Именувал в чест на своите предци Уралските планини с името „Балкани”.
Кар (11 000 г. пр. н.е.). При него в Идел дошли племената на карите (фините) и той им дал земя за заселване, затова техните поселения започнали да се наричат „Карел” – „Страната (ел) на Карите”.
Улят или Луг (10 000 г. пр. н.е.). Наричан така, поради това че при неговото рождение в Идел върлувал мор. Тогава се преселили от Идел част от българите, оглавяващи племената „дебер” (себер). Една част от изгнаниците се преселила в Кара-Саклан (Украйна), друга – в Микена или Макидан (Балканите), трета – в Сувар (Месопотамия), където основали държавата Самар (Шумер). Много скоро в Самар (Шумер) влезли също Мидан (Иран), Англи-Самар (Палестина, Ливан, Сирия), Микена (Балканите), Креш (Крит), Кубар (Крит), Мамил (Египет), Атряч (Троя, Мала Азия), Каркаш или Кафкаш (Кавказ). Знак на Тангра и света при тях бил „казак” („тризъбец”), който бил и оръжието на двата главни алпа Нардуган (Карга-Мардукан, Сабан, Самар, Симбир...) и Кубар Бозидан. Имало също така вид на тризъбеца, който наричали „санак” („копие” или „вила”). Казаците наричали с името на знака „санак” старите български кам-бояни (шамани). Главните алпи наричали „ака (ага)”, „субаш”, „барадж”. След Потопа, в който загинала българската царска династия и повечето от воините на държавата Самара, тя се разпаднала на Мамил (Египет), Креш (Критска империя), Мидан и Сувар (Месопотамия), под чиято власт останали бившите роби – гарабите (арабите). Думата „гараб” е образувана от „кара аба” – „черен род”. Но преди всичко българите наричали арабите тогава „саркани”, а „саркан” означавало „бархан” – „жител на пустинята”.
Креш (Крит) бил голям остров, на който се провеждали Кинешите (Съветите на Водачите) и борбите – „креш”, победителите от които избирали за царе. Когато и това българско царство се разпаднало и го завладяли тирците (предците на гърците), те започнали да се наричат „критяни” (крешчани или кряшани) по името на острова Креш/Крит, откъдето идва и наименованието „грък”. „Ен” в древнобългарския език означавало „земя”, но по-късно започнало да означава „покрайнина” или „брегова територия”.
Лук (9000 г. пр. н.е.). Думата „Лук” се разбирала като разновидност на Улят-Лут (Туран), а в други случаи означавала „дракон”, „пазител от беди”, „велик”.
Сакал (8000 г. пр. н.е.). Получил прозвището Ат за любовта си към конете.
Ака или Буга (7000 г. пр. н.е.). При него част от иделските българи, начело с атрячите, достигнали Сувар (Месопотамия) и земята, която след това започнали да наричат Атряч/Троя. Създал свое обкръжение от доверени членове на тюркския род ака-имен и поселил ака-именците в своите владения по Саин-Идел (Ока) и Буга (Южна Троя).
Кахъл (Кахил) (6000 г. пр. н.е.). Неговото име означавало „плитка”.
Балкан (4550–4490 г. пр. н.е.). Обединил всички племена по двете страни на Урал, затова получил това име.
Биш (брат на Балкан). При него в Идел започнали смутове и войни между потомците на Балкан.
Кубар (син на Балкан). Бил свален от власт и се оттеглил със своите хора на Запад, където се заселил в планините на Макидан.
Таук (син на Кубар). Бил свален от власт и се оттеглил със своите хора в Сувар и Атряч. Скоро станал цар на целия Самар (Шумер). След това Самар се разпаднал на Мамил, Сувар, Атряч и Макидан.
Иштяк (син на Кубар). Извел своите хора в Седморечието (Алтай), където започнали да се наричат иштяки (угри).
Иджим (син на Кубар). Останал в Идел. Извършил поход на Изток и нарекъл граничната река Иджим (Ишим).
Ер или Урал (4000 г. пр. н.е.). Отново обединил всички народи на Идел по двете страни на Балкан и планините започнали да се наричат на негово име – Урал.
Биш (3000 г. пр. н.е.). По време на неговото управление много българи от племето билсага се изселили към Кара-Саклан, Микена, Кавказ, Кашан и Улуг Хин. Хутите създали голямо царство, което подчинило почти целия Самар.
Саклан (дъщеря на Кара). По време на нейното царстване се върнали българите-иштяки начело с Аскал, но тя разрешила да се заселят само хората на неговия син Боян (Маян), за когото се омъжила. Другият син – Креш или Балуан – се заселил на остров Креш (Крит). След смъртта на Аскал Саклан издигнала светилище Ер Аба. Думата „Саклан” имала значения като „Евразия”, „арий”, „Украина”, „сармати”, „българи”.
Мар (2000 г. пр. н.е.). Част от иделските българи-аксага (агатири, кимери) емигрирали на юг. Една част се заселила в Кара-Саклан, друга подчинила себерите и билсагите в Микена, трета се опитала да възстанови Самар, но била разбита от мамилците. Микенските агатири отвоювали Крит, Троя, Египет и Англи Самар, но били разбити от тирците.
Аспар. Разгромил тирците и ги прогонил от Галиджа. Агатирите обаче отслабнали и робите „сербийци” повикали свои съплеменници, които овладели Микена. След смъртта на Аспар Идел започнал да губи могъщество.
Бурун. Част от иделските българи отново отишла в Седморечието и Кашан. На тяхно място се заселили сакланските българи, които започнали да притискат кимерите.
Дингир. Бил известен с играта „дингир”. Бил келбир – ръководител на народните моления към Тангра.
Нукрат. Зет на Дингир. Взел властта с помощта на иштяците, които започнали да се наричат нукратци.
Балта (1200–1180 г. пр. н.е.). Син на Нукрат и дъщерята на Дингир. По време на неговото царстване тирците въстанали срещу макиданските българи. Когато горската част на Идел се отделила от степната, владетелят получил прозвището Балта – Топор.
Мамиш...
Сорен...
Кама или Бурма (9 в. пр. н.е.). По негово време конфликтите в царството достигнали небивали размери. Без да им обръща внимание, Бурма започнал строителството на огромното светилище Алип Капа – „Високите Порти”, в което бил погребан.
Списъкът на българските царе от всички династии е съставен от мен още до изчезването на оригиналния текст на Нимгатулин през 1982 г. (руският текст на сборника "Летописите на Джагфар", съхраняван от К. Нимгатулин) на основа на данни от Кул Гали и Гази Баба. За Гази Баба основен източник са послужили документите на Илчи Йорти (ведомости от посолството), а за Кул Гали – книгата на Абдула ибн Башту "Хазарски летописи" (Хазар Тарихи). Кул Гали използва данните на Гази Баба, защото счита, че неговите сведения са най-пълни, макар и понякога да са в противоречие с други списъци на българските царе (Именник на българските царе, б.р.). Летоброенето започва от царуването на кан Буртас. Ние сме го преизчислили според грегорианския календар.
Кул Гали дава следните поетически стихове за първите идел-български царе:
Деянията и нравите им бяха прости
Обичайни и подобни – управлението им в тия дни
Затуй хората от древните времена
Малко помнят царските им имена
В хилядолетия са съхранявани наум
Само тия, чийто собственици да ги прославят са смогли
Ерги или Чакчак (Байкал). Легендарна царица, опитала се с помощта на Туран да създаде "женското царство на Туран" още до времето на Джам Иджик.
Българските царе от Сарматската, Аланската, Хонската и Балтаварската династии
Дунавско-българските царе от Аспаруховата династия
линията на рода Айар, стр.97
линията на рода Тервел, стр.98
линията на рода Билиг, стр.98
линията на рода на Кабан, стр.100
Кара-българските царе от линията на Бат Боян
Календар на Торе и кам бояните (по данни на Гази Баба)
Родословие на унгаро-българските царе
Гази Баба за генеалогията на царете от Дунавска България
Стихове на Рейхан Българи, “Цветята на кипчакското поле“
Гази Баба за някои български хералдически знаци (конспект)
Конспект от известия за законите на Торе, съхранени в текста на Нигматулин
За азбуката на дунавските българи
За въстанието на Петър Делян
За караматите (оброчищата)
Украинската Троя
За да свалите книгата, използвайте връзката по‑долу:
Comments