Летописите на Джагфар. Том трети ¹

ДЖАГФАР ТАРИХЫ

преведе Движение "Воини на Тангра"

Целият оригинал с илюстрациите се намира в прикачения файл

ЛЕТОПИСИ НА ГАЗИ БАРАДЖ
1229 – 1246 год.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Списък на българските царе от всички династии
2. Българските царе от Именската династия
3. Българските царе от Сарматската, Аланската, Хонската и Балтаварската династии
4. Дунавско-българските царе от Аспаруховата династия
5. линията на рода Айар, стр.97
6. линията на рода Тервел, стр.98
7. линията на рода Билиг, стр.98
8. линията на рода на Кабан, стр.100
9. Кара-българските царе от линията на Бат Боян
10. Календар на Торе и кам бояните (по данни на Гази Баба)
11. Родословие на унгаро-българските царе
12. Гази Баба за генеалогията на царете от Дунавска България
13. Стихове на Рейхан Българи, “Цветята на кипчакското поле“
14. Гази Баба за някои български хералдически знаци (конспект)
15. Конспект от известия за законите на Торе, съхранени в текста на Нигматулин
16. За азбуката на дунавските българи
17. За въстанието на Петър Делян
18. За караматите (оброчищата)
19. Украинската Троя

Списък на българските царе от всички династии

Списъкът на българските царе от всички династии е съставен от мен още до изчезването на оригиналния текст на Нимгатулин през 1982 г. (руският текст на сборника "Летописите на Джагфар", съхраняван от К. Нимгатулин) на основа на данни от Кул Гали и Гази Баба. За Гази Баба основен източник са послужили документите на Илчи Йорти (ведомости от посолството), а за Кул Гали — книгата на Абдула ибн Башту "Хазарски летописи" (Хазар Тарихи). Кул Гали използва данните на Гази Баба, защото счита, че неговите сведения са най-пълни, макар и понякога да са в противоречие с други списъци на българските царе ("Именник на българските царе", б.р.). Летоброенето започва от царуването на кан Буртас. Ние сме го преизчислили според григорианския календар.

Кул Гали дава следните поетически стихове за първите идел-български царе:

Деянията и нравите им бяха прости,
обичайни и подобни — управлението им в тия дни.
Затуй хората от древните времена
малко помнят царските им имена.
В хилядолетия са съхранявани наум
само тия, чиито собственици да ги прославят са смогли.

Ерги или Чакчак (Байкал) — легендарна царица, опитала се с помощта на Туран да създаде "женското царство на Туран" още до времето на Джам Иджик.

Българските царе от Именската династия

Джам Иджи или Иджик (14 953–14 653 г. пр. н.е.). Първият български цар на Идел от династията Имен. В негова чест всички представители на Именската и Сарматска династии се назовавали „иджибак” – „управник от Иджиковия род”. За простия народ думата „иджибак” започнала да означава „цар”, „господин”, „повелител”, а за знатните означавала „августейши”. По-късно към титула „цар” започнали да добавят думата „джагбу” – „славен”, но в края на краищата думата „джагбу” се сляла с думата „Иджибаг”. Съпругата на Джам наричали Танбит, но някои източници свидетелстват, че тя и Ерги или Чакчак са едно и също лице. В царството на Джам влизали седем народа, част от които образували господстващия в него народ – българите. Затова царство Джам получило името Идел – „Седем (Иде) племена (ел)”.

Ал или Бал (14 000 г. пр. н.е.). Думата „Ал” (Бал) означавала „глава”, „вожд”, „главен”, „свещен”, „свят”, „господин”.

Кан (13 000 г. пр. н.е.). По време на неговото царстване част от иделците се преселила на изток.

Ит (12 000 г. пр. н.е.). Именувал в чест на своите предци Уралските планини с името „Балкани”.

Кар (11 000 г. пр. н.е.). При него в Идел дошли племената на карите (фините) и той им дал земя за заселване, затова техните поселения започнали да се наричат „Карел” – „Страната (ел) на карите”.

Улят или Луг (10 000 г. пр. н.е.). Наричан така, поради това че при неговото рождение в Идел върлувал мор. Тогава се преселили от Идел част от българите, оглавяващи племената „дебер” (себер). Една част от изгнаниците се преселила в Кара-Саклан (Украйна), друга – в Микена или Макидан (Балканите), трета – в Сувар (Месопотамия), където основали държавата Самар (Шумер). Много скоро в Самар (Шумер) влезли също Мидан (Иран), Англи-Самар (Палестина, Ливан, Сирия), Микена (Балканите), Креш (Крит), Кубар (Крит), Мамил (Египет), Атряч (Троя, Мала Азия, дн. Турция), Каркаш или Кафкаш (Кавказ). Знак на Тангра и света при тях бил „казак” („тризъбец”), който бил и оръжието на двата главни алпа (бога) Нардуган (Карга-Мардукан, Сабан, Самар, Симбир...) и Кубар Бозидан (владетел на „дълбоката долина” – всемирният океан). Имало също така вид на тризъбеца, който наричали „санак” („копие” или „вила”). Казаците наричали с името на знака „санак” старите български кам-бояни (шамани). Главните алпи (богове) наричали „ака (ага)”, „субаш”, „барадж” (означаващо също така „благодат”, „дарители на благодат”). След Потопа, в който загинала българската царска династия и повечето от воините на държавата Самара, тя се разпаднала на Мамил (Египет), Креш (Критска империя, на която се подчинили Микена, Атряч и Англи-Самар), Мидан и Сувар (Месопотамия), под чиято власт останали бившите роби – гарабите (арабите). Думата „гараб” е образувана от българското „кара аба” – „черен род”. Но преди всичко българите наричали арабите тогава с понятието „саркани”, а „саркан” означавало „бархан” със значение на „пустиня, жител на пустинята”.

Креш (Крит) бил голям остров, на който се провеждали Кинешите (Съветите на Водачите) и борбите – „креш” (от тази българска дума произлиза наименованието Креш – Крит), победителите от които избирали за царе. И когато и това българско царство се разпаднало и го завладяли тирците (предците на гърците), те започнали да се наричат „критяни” (крешчани или кряшани) по името на острова Креш/Крит (откъдето идва и наименованието „грък”). „Ен” в древнобългарския език тогава означавало „земя”, но по-късно „ен” или „ан” започнало да означава само „покрайнина” или „брегова територия”.

Лук (9000 г. пр. н.е.). Думата „Лук” се разбирала в някои случаи като разновидност на думата Улят-Лут (Улят, Уран и др. – имена на могъщата алп-бика Туран), а в други случаи означавала „дракон”, „пазител от беди”, „велик”.

Сакал (8000 г. пр. н.е.). Получил прозвището Ат за любовта си към конете.

Ака или Буга (7000 г. пр. н.е.). При него част от иделските българи, начело с атрячите, на коне достигнали Сувар (Месопотамия) и земята, която след това започнали да наричат Атряч/Троя (дн. Турция). Създал свое обкръжение от доверени членове на тюркския род ака-имен и поселил ака-именците в своите владения (военни селища), разположени по река Саин-Идел (Ока) и Буга (Южна Троя, дн. Турция).

Кахъл (Кахил) (6000 г. пр. н.е.). Неговото име означавало „плитка” (малка плитка).

Балкан (4550–4490 г. пр. н.е.). Обединил всички племена, живеещи по двете страни на Урал, затова получил това име.

Биш (брат на Балкан). При него в Идел започнали смутове и войни между потомците на Балкан.

Кубар (син на Балкан). Бил свален от власт и се оттеглил със своите хора на Запад, където се заселил в планините на Макидан (Балкански полуостров).

Таук (син на Кубар). Бил свален от власт и се оттеглил със своите хора в Сувар (Месопотамия) и Атряч (Троя). Много скоро станал цар на целия Самар (древната шумерска държава, основана от иделските българи). След това Самар се разпаднал на Мамил (Египет), Сувар (Месопотамия, Ирак), Атряч (държавата Троя) и Макидан (Балканите).

Иштяк (син на Кубар). Извел своите хора в Седморечието (Алтай), където започнали да се наричат иштяки (угри).

Иджим (син на Кубар). Останал в Идел. Извършил поход на изток и нарекъл граничната река Иджим (Ишим).

Ер или Урал (4000 г. пр. н.е.). Отново обединил всички народи на Идел по двете страни на Балкан и тези планини в памет на това събитие започнали да ги наричат на негово име – Урал.

Биш (3000 г. пр. н.е.). По време на неговото управление от Идел се изселили много българи от племето билсага или бишатар. Една част от тях се преселила в Кара-Саклан, друга – в Микена, където построила град Билсага, трета – в Кавказ, където съседите й започнали да ги наричат „хути” или „утиги”, четвърта – в Кашан (Средна Азия), където по-късно се разклонили на тугари, сагдаки, масгути и кашани, пета – в Улуг Хин (Индия). Хутите създали голямо царство, което подчинило почти целия Самар, освен Мамил (Египет).

Саклан (дъщеря на Кара). По време на нейното царстване се върнали от Седморечието българите-иштяки, начело с Аскал, но тя разрешила да се заселят в Идел само хората на неговия син Боян (Маян), за когото се и омъжила. Тогава другият син на Аскал – Креш или Балуан – продължил нататък и се заселил на остров Креш (Крит). Макиданските (балкански) българи, недоволни от управлението на троянските (атрячките) българи, се подчинили нему и преминали под негово управление. След смъртта на стария Аскал Саклан се разкаяла за своята постъпка и направила на мястото на неговата могила (гроб) светилище Ер Аба. Думата Саклан има в древнобългарския език няколко значения: „Евразия”, „арий (индо-арий)”, „Украйна”, „Източна Европа”, „сарматите”, „българите”.

Мар (2000 г. пр. н.е.). По време на неговото управление част от иделските българи-аксага от областта Мишен, които наричали също така агатарам (агатирам), мишени и кимери („лодкари”, „корабостроители”), поради умението си да създават мореплавателни съдове и да плават с тях, емигрирали на юг. Една част от агатирите-кимери се заселила в Кара-Саклан (Украйна), друга подчинила себерите и билсагите в Микена (Балканите), третата се опитала да възстанови Самарската (Шумерска) държава, но била разбита от мамилците (египтяните). Микенските агатири отвоювали Крит, след това Троя (Атряч), Мамил (Египет) и Англи-Самар, но понесли големи загуби и били разбити впоследствие от прииждащите от Галиджа тирци.

Аспар
Разгромил тирците (протогърците) и ги прогонил от Галиджа към макиданските българи-агатири, които ги превърнали в свои роби – „сербийци”. Но когато агатирите отслабнали вследствие на водените от тях войни, тези роби повикали от Галиджа своите съплеменици и заедно с тях овладели Микена. След смъртта на Аспар Идел започнал да губи своето могъщество и агатирите от Кара-Саклан престанали да се подчиняват на иделските царе. Поради това иделските българи започнали да ги наричат не кимери, а камири.

Бурун
По време на неговото управление част от иделските българи отново отишла в Седморечието и Кашан (Средна Азия), и се заселила около Кашанското (Аралско) море и Сабанското езеро (Балхаш). На нейно място се заселили сакланските (украински) българи, които започнали да притискат кимерите.

Дингир
Бил известен с играта „дингир”. Бил също така келбир, т.е. ръководител на народните моления към Тангра в дните на Нардуган и Акатуй.

Нукрат
Зет на Дингир. Взел властта с помощта на своите хора – иштяките, които започнали да се наричат също така и нукратци.

Балта (1200–1180 г. пр. н.е.)
Син на Нукрат и дъщерята на Дингир. По време на неговото царуване тирците въстанали срещу макиданските българи и ги разбили с помощта на галиджийските тирци. Когато горската част на Идел се отделила от степната, във владенията на Идел останала само една част от горската територия, затова владетелят й получил това прозвище Балта – Топор (топорът бил символ на горската част, а кинжалът или мечът – на степната територия на Идел; по-късен символ на властта в степите станал лъкът).

Мамиш...
Сорен...

Кама или Бурма (9 в. пр. н.е.).
По негово време препирните и конфликтите в царството достигнали небивали размери. Без да им обръща внимание, Бурма започнал строителство на огромното светилище Алип Капа – „Високите порти”, в което и бил погребан след смъртта си.

Българските царе от Сарматската, Аланската, Хонската и Балтаварската династии

Алабуга Булгар (808–775 г. пр. н.е.) Син на Бурма. Управлявал 33 години. Отново обединил горските и степни части на Идел, затова получил прозвището „Чирем Миша (Чирмиш) иджибек“ – „Повелител на степите (Чирем) и горите (Миша)“. Неговите потомци добавили това прозвище към своите титли, поради което тяхната династия получила наименованието „чирмашка“ („Сарматска“). Според българското предание след смъртта му Тангра превърнал неговата душа в крилат змиевиден дракон (барадж) и повелил да бъде покровител на българската земя.

Негов любим град бил Иджибак в областта Кубан, чието име се произнасяло и като Аспак, Узбак. Този град каган Курбат отвоювал от сербийците (тюрки) през 630 г. и го дал на сина си Ат Телес, наричан заради това Аспарух (т.е. Аспак). Изображението на Алабуга Булгар било изсечено на камък, поставен над гроба му в близост до Алабуга (Елабуга).

Самар. Син на Туймас.
Канакбал. Син на Самар.
Тухча. Син на Канакбал.

Буртас Бурджан или Бурджантай, Берендей (683–633 г. пр. н.е.)
Син на Тухча. По време на неговото царуване започнала епохата на „силните управители“ (управления) или „Тазбаш“ – „бръснатите глави“. Разбил камирците, за което получил прозвището „Камир Батир“ – „Победител на кимерите – кимерийците“. Вследствие на това поражение голяма част от кимерийците избягала в Атряч (Троя), а на тяхно място Буртас заселил азиатските саки – кипчаки.

В Близкия изток го наричали „Партатуа“. Опитал да възстанови българското царство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава и след известно време успял да завоюва голяма част от нейната територия в т. нар. Буртаска война (започнала през 653 г. пр. н.е.).

Маджи Азак (633–611 г. пр. н.е.)
Син на Буртас.

Сорен. Жена на малкия син на Буртас – Катраг, управляващ степната част на Идел. Тя успяла да завоюва Азербайджан.

Улят или Луг...

Булут или Креш-Булут.
Син на Улят. Управлявал 10 години, а до времето на своето управление бил управител на Сакланската област на Идел. Бил добродушен и миролюбив. Разрешил на крешците (гърците) да построят няколко града в Саклан (Причерноморието), за което те му платили голям данък. Въвел правилото кореспонденцията с чуждите държави да се води на гръцки език и гръцки букви, за което получил прозвището „Креш“ – „Грък“.

Леу Аскал или Лек Алип – син на Булуг и неговата жена гъркиня. Известен бил със своите ясновидски дарби. Отклонил предложението на брат си Айяр (Авар) за нападение над гръцките колонии в Саклан, понеже гадаенето, което направил, посочило опасност от божествено наказание заради това. Възмутен от това, Айяр убил Леу Аскал (били братя само по бащина линия).

Барин (Барън). Син на Леу Аскал.

Торган или Аспарък (558–530 г. пр. н.е.)
Родил се в 580 г. пр. н.е. Барджилският (персийски) цар Кир в една от битките го пленил и екзекутирал, въпреки че той предупредил царя за пророчеството на неговата майка (на Аспарък): „На тебе ти е писано да срещнеш твоят двойник, с когото ще умрете в една и съща година“. И наистина и двамата се родили и управлявали в едни и същи години и скоро след екзекуцията на Торган персийският цар загинал, като паднал от коня.

Кундуз Балтавар (530–494 г. пр. н.е.)
Най-малкият син на Торган. Родил се в 530 г. пр. н.е. До възмъжаването му в Идел от негово име управлявала майка му Тамыр бика. Разбил персийския цар Таргиз (Дарий). Във всичко му помагал неговият голям брат Колин/Колън (555–486 г. пр. н.е.), който бил при него и по-късно станал ичургу боил (командващ центъра на войската) и иджик-кош (глава на Царския съвет).

Мосха (494–488 г. пр. н.е.)
Големият син на Кундуз. Воювал против Барджил (Персия). Заради своите чести нападения над Тимер Капа („Железните врата“) получил прозвището „Тимер“. Негова жена била Симбир бика – дъщеря на вожда на иделското племе ширак (или ширин) Елбир. Майката на Симбир бика наричали Шан-къзъ, а нейният род се наричал Шан.

Алвар Магиз или Аскал (488–486 г. пр. н.е.)
Малкият син на Кундуз се оженил след смъртта на Мосха за неговата вдовица Симбир бика. Умира след пир в чест на гръцките посланици, като се разпространил слух, че го отровил средният син на Кундуз – Авар Дебер заради женитбата на Симбир бика. Авар отвлякъл Симбир бика, но бил убит от мълния на река Дебер Инеш (Днестър), след като неговите хора напуснали това място и се преселили до устието на Сула (Дунав).

Барю (486–475 г. пр. н.е.) Син на Колин/Колън. Родил се е в 530 г. пр. н.е.

Аудан (Джураш) – Баръс. Син на Алвар. Родил се в 486 г. пр. н.е. и израсъл в семейството на Баръс. Някои легенди за него влезли в древнобългарския епос „Шан Талгау“.

Бак-Ширак (475 г. пр. н.е.) Малкият син на Колин/Колън. Родил се в 525 г. пр. н.е. Изгонил Аудан от родния аул и го прокудил да скита из степите.

Саумак (син на Бак-Ширак).
Байт.
Тайга.
Нар...
Санар...
Уфа...
Кара...
Угър...

Бояр или Боерак (IV в. пр. н.е.) Извършил нападение над Макидан (тук да се разбира вече Македонското царство) и превзел неговата столица Балбал (Пела), която наричали също така Балдиу („Царят на дивовете“). Но при завръщането му в един проход отрядът на неговия братовчед Етея (Кам-Етея) попаднал в засада. Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алпа Вълк, който му казал: „Ако ти отидеш на този поход – ще загинеш, но българите ще вземат голяма плячка, а ако не отидеш, ще останеш жив, но българите ще претърпят поражение“. Етей отишъл на похода, за да може неговият народ да победи. За да се помни геройството му, българите започнали да наричат този проход „Кам“.

Етей или Ат, Атай, Ати (380–339 г. пр. н.е.) Потомък на Уфа, внук на Кам-Етея. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана), че ще загине като своя дядо, ако нападне столицата на Балбал (т.е. държавата Македония). Без нужда и от любопитство Атай атакувал Макидан (Балканите). Загинал през 339 г. пр. н.е. в битка с царя Балдиу Балбал (Филип Македонски). В памет на неговото геройство и саможертвата на неговия дядо българите дали на Саклан второ име – Атил (Земята на Етей), а сам Балдиу (Филип Македонски) оженил за сина на Атай – Баламир своята приемна дъщеря Уран-бике.

Баламир (339–320 г. пр. н.е.) Син на Етей/Атай. Помогнал на Аламир Султан (Александър Македонски), при когото живял три години, да покори Персия. На езика на камовете (шаманите) неговото име означава „малкият (бала) владетел (мир.пир)“. А прозвището „султан“ произлиза от „челдан“, което на езика на камовете означава „всемирнославен“.

Алабуга Сигеркан (339–310 г. пр. н.е.) – брат и съвладетел с Баламир. Неговата резиденция (щаб) се намирала на река Сигеркан или Буга (Южен Буг), поради което бил наречен на нейното име. Разбил войската на Александър Македонски през 331 г. пр. н.е., заради нарушаване на мирния договор с Идел. През 310 г. пр. н.е. станал владетел на източната част на Идел, където умрял в своята резиденция. Бил погребан близо до гроба (могилата) на своя прародител Алабуга Булгар. Заповядал на надгробния му камък да се изсече само изображение на топор или кинжал (символ на гората и степта), като казал: „Аз и така приличам на своя прародител, за какво ми е да изобразявам себе си?“.

Дунавско-българските царе от Аспаруховата династия

Атила Аспарух или Атил кьосе, Маджар, Мадай, Батир, Батай.
Син на Курбат Кюнграт (“Кубрат“). Роден в Ялта, Крим в годината на коня в 634 г. и получил името си от знаменития си предтеча Атила. Във всичко се стараел да му прилича, като поразявал с енергията си, амбициозността и размаха, поради което бил наречен Атила кьосе, “Безбрадия Атила“. В отговор на разпространението на това прозвище, започнал и да се нарича Маджар - “саможертвен, самоотвержен“.

Айяр (Авар). Син на Аспарух.

Тервел. Син на Аспарух.

ЛИНИЯТА НА АЙЯР

• Бозок - Старша дъщеря на Айяр, омъжена за Уран от рода Угил.
• Чакчак - Младша дъщеря на Айяр, омъжена за царя на Черна България Сулаби.
• Коримджес - Син на Уран и Бозок.
• Зухра - Дъщеря на Уран и Бозок, омъжена за Урус Бугу.
• Канбика - Дъщеря на Урус Буги и Зухра, омъжена за царя на Черна България Тат Утяк.
• Бунек - син на Урус Буги и Зухра.
• Боян - син на Бунек.
• Телес - син на Коримджес. Жена му е била дъщеря на Юмарт.
• Дилярек - син на Телес и дъщерята на Юмарт.

[Тук прекъсва летописа ми].

ЛИНИЯТА НА ТАРВИЛ (ТЕРВЕЛ)

• Кермес - син на Тарвил (Тервел).
• Сувар или Себер - син на Кермес.
• Кермек - син на Сувар.
• Азан Тукти - син на Кермек. Жена му е бика (княгиня) от рода Урус Алан.
• Ария Услан - дъщеря на Азан Тукти и бика от рода Урус Алан. Омъжена е за царя на Черна България Кан Караджар.
• Караджам - син на Кермек.
• Корум (Крум, б.р.) - син на Азан Тукти и биката от рода Урус Алан.
• Амуртаг или Омуртаг, Йомърчак - син на Корум.
• Джан-Арбат (Енравота, б.р) - син на Амуртаг. Бил е осъден за това, че като бидейки главен гадател (“арбат-боян“), е изменил на вярата на предците.
• Баламир или Маламир - син на Омуртаг.
• Сабанш (Пресиян) - син на Амуртаг (Омуртаг).
• Бирджихан - син на Сабанш. Бил поставен на трона на 13-годишна възраст от регента и боил Абдула Карамат. Карамат съвършено независимо управлявал при това от град Кюнграт (Охрид) не само своя удел (област) Турун (Македония), но и цяла Дунавска България.
• Барис - син на Сабанш. Той е поставен на трона от Карамат, който и при него отначало фактически управлявал Дунавска България, но след това Барис, син на безродна “славянка“, с помощта на славянизираните български родове (и Византия, б.р.) завзема властта и убива самия Карамат.

Тук моят летопис се прекъсва. Съхранено е само следното сведение от Гази-Баба:

"Корим (Крум) е имал още един известен син - Будим, роден в град Бичин или по саклански (славянски), Будим (Видин) и затова наречен с неговото име. Той по решение на баща си, постъпил на служба при Кан Караджар (във Волжка България).

Син на Будим е бил Джир-Азан или Джир-Ас, син на Джир-Азан е Джун или Джуне. Синът на Джун - Барис, който заедно с Джакин и Абдула довел Бакир (Ахмед ибн Фадлан в 922 г.) в Болгар, син на Барис - Халиб. Моят господар Гази Барадж ми забрани да споменавам за службата на Будим и потомците му при царете на Кара Булгар и Ак Булгар (Волжка България) поради опасенията си, че татарите на това основание могат да поискат от Улаг-Булгар (Дунавска България) подчинение.

Барис е бил женен за дъщерята на цар Шамгун (Симеон) и неeднократно пътувал до Улаг-Булгар.

ЛИНИЯТА НА БИЛИГ

• Билиг. Син на Юргана (Органа) Телес, внук на Танаш.
• Лачин. Син на Билиг.
• Кизил-Кубар. Син на Билиг. Получил от Аспарух удела (областта) Турун (Македония), чиято главна река е взела неговото име - Кубардере (“Реката на Кубар“, сегашната Вардар).
• Именяр-Билиг. Син на Кизил-Кубар.
• Шада-Идик. Син на Именяр-Билиг.
• Келбир. Син на Шад-Идик.
• Саин. Син на Келбир.
• Бир-Егет. Син на Саин. Имал две жени - византийка и хазаро-булгарска бика (княгина).
• Тархан. Син на Бир-Егет и византийската му жена.

Кул Гали и Гази Баба отбелязват, че Тархан имал двама сина - Банджа (Методий) и Куштан (Константин) - Баксан (или Кирил). Банджа и Баксан наместо унищожената от гърците кашанска писменост създали нова азбука. Отначало ромеите се опитвали да я унищожат и нея, изгаряйки книгите, написани на тази азбука и преследвайки братята. От гръцката разправа с братята ги спасил римският Папа и отказа на българския цар (Борис, б.р.) да им използва азбуката. Но другият цар Шамгун (Симеон), разбивайки византийците утвърдил азбуката на братята в Дунавска България. След това, служещият на Алмиш Джафар - Челбик или Салахби (“Вещият Олег“) утвърдил азбуката на братята в Русия, оправдавайки това в писмо към Алмиш така:

“Тука (в Башту-Киев), след вашето преместване (във Волжка България през 894-895 г.) не е останал нито един правовед и въобще знающ грамотата (арабската писменост), но затова пък умеещи да пишат по берсулски (“Берсула“ - булгарското название на Добруджа, както и североизточната част със столицата Преслав на Дунавска България) (разбирай Дунавска България като цяло, б.р.) са немалко, а пък и Шамгун (Симеон) е наш приятел.“

Съгласно легендата, записана от Кул Гали в Крим, веднъж тук дошли двама християнски проповедници – братята Банджа и Баксан. Те обяснили, че балинският (византийски) василевс получил сведения за желанието на Лачин (син на царя на Черна България Айдар, чичо на Алмиш Джафар) да приеме христианството и му изпратил за кръщението тези братя. Но тъй като по това време в Кара Булгар (Черна България) избухнала война между булгарските управници Лачин и Джилки (старшият син на Айдар, бащата на Алмиш Джафар) за трона, на братята им се наложило да отложат пътуването си в Башту (Киев). Те се отправили при хазарския каган-бек в надежда да го склонят да приеме християнството. Каган-бекът Иляс ги приел добре, понеже произлизали от знатния български род Билиг и им разрешил свободно да проповядват.

“Слънцето на хазарското щастие по това време започнало да залязва и хазарските племена се отвърнали от идолите на старите си заблуждения“. Хазарските българи приели братята за нови духове-спасители, нарекли ги синове на Барса (както наричали алпа Кубер) - “халиби“ (вестители на победата) и се отнасяли към тях с голямо доверие, “но внезапно балинеца (т.е. византийският император) ги отзовал.“

• Джалмат Улушкан. Син на Бир Егет и неговата хазаро-булгарска жена.
• Абдула Карамат. Син на Джалмат Улушкан. Убит от княз Борис за отказа си да приеме християнството.
• Дауд. Син на Абдула Карамат. Някои предполагат, что той е бил худаяр – основател на ереста худаярство (богомилството). Живял 100 години, умрял от ухапване на змия.
• Куман Танъш (Танас). Син на Абдула Карамат. Той имал двама сина - Михаил и Аудан. Аудан заедно с Угор Лачин и Арбат (син на Алмиш Джафар) направили неудачен опит да свалят Шамгун (Симеон) през 894 г.
• Халиб Батир. Син на Абдула Карамат.
• Уран. Син на Халиб-Батир.
• Могер. Син на Уран.
• Михаил. Син на Могер.
• Шамил или Самуил (997-1014 г.). Син на Михаил. Цар на Дунавска България. Водил в съюз с Волжска България война срещу Византия.
• Барадж или Гавраил Радомир, Роман. Син на Шамил. Станал цар на Дунавска България след смърта на баща си. Нееднократно е бил във Волжска България и по-късно убит по обвинение в симпатии към исляма. Поради което волжско-българският цар Ибрахим (1006-1025 г.) прекратил помощта си към Дунавска България и отзовал от нея войските си.
• Джилан. Син на Барадж. Получил своето име в памет за това, че се е родил в годината на дракона (вер, джилан).
• Мамнлъ. Син на Джилан.
• Танъш (Танас). Син на Джилан.

[Тук прекъсват моите записи. Аз помня, че особено ме интересуваше династията на Билигите, тъй като цар Шамил-Самуил е бил мой предтеча].

ЛИНИЯТА HA КАБАН

Кабан е бил дружинник при Лачин. Когато Лачин го поканили да оглави алтънбашките (италиански,б.р.) българи, той се съгласил с горест (понеже любимата му сакланска (славянска) княгиня предпочела да се омъжи за брат му Кубер), то... Кабан тръгнал с тях. Но послед се върнал в Макидан. Неговият наследникк Ян-Кабан умрял на служба в Улаг Булгар (Дунавска България,б.р.). Синът на Ян-Кабан, Уран Диу Сакчи се отличил при защита на границите, подавяйки метежа на приятелите на Урум и давайки властта на Омуртаг. При него успял да отбие нападението на самият цар Урум. Неговият син Батир, както и баща му са били областни наместници. Синът на Батир, Даниш се ползвал с голяма почест в двора. Синът на Даниш, Багил бил женен за сестрата на бека Шамил (Самуил). Синът на Багил се казвал Маркар Макидан, дошъл в Ак Булгар (както е записано в Маргбаши)...

Кара-българските царе от линията на Бат Боян

Календар на Торе и кам бояните (по данни на Гази Баба)

Родословие на унгаро-българските царе

Гази Баба за генеалогията на царете от Дунавска България

Стихове на Рейхан Българи, “Цветята на кипчакското поле“

Гази Баба за някои български хералдически знаци (конспект)

Конспект от известия за законите на Торе, съхранени в текста на Нигматулин

За азбуката на дунавските българи

За въстанието на Петър Делян

За караматите (оброчищата)

Украинската Троя

За да свалите книгата, използвайте връзката по‑долу:

[обратно]