Новини

Знаменитото изследване на Евг. Теодоров, което доказва убедително, че всичките ни най-важни празници и обичаи са местни и неизменни от време оно. Задължително четиво за всеки, който търси Корените си.

Време е екзонимът траки да бъде заменен навсякъде с българи или древни българи.

На 2-ра стр. в този текст от 19-и в. може да се прочете, че гърците и българите имат съседство от 22 века. Всъщност точната цифра е по-голяма – от идването на гърците на Балканите, но все пак е показателно това, че преди повече от век балканският произход на българите не е будел съмнение, за разлика от днес..

Класическото изследване на бр. Шкорпил, том 1 – Сакар планина.

http://www.dnes.bg/world/2016/01/17/migrant-naletia-gnusno-na-plastmasovata-si-izgora-18.289920

Бившият канадски министър на отбраната в изявлението си говори за НСР, използването на реверсно инженерство, ролята на Федералния резерв, химследите и много още неща, обсъждани тук.

Пол Хелиър е професионален военен, дългогодишен политик и депутат в канадския парламент. По негово време се създава НОРАД и като военен министър е имал достатъчен достъп до някои от тайните на Кабала.
Филмът е с български субтитри

Паразити изсмукват последната капка Българска кръв. Чандала тъпчат свещените граници. Така ще е, ако не го направим иначе!"
Столипиново - 2015 или България - 2030

Една вече изтрита статия в пловдивския в-к "Марица" на Татяна Томова. Същите заповеди са предадени на Дьорд Шорош от "Отровено общество" в присъствието на "самоудавения" израелски агент и приятел на Андрей Луканов - Роберт Максуел.

Заради това той заплаща с живота си. Заповедта към Световното Правителство от началото на 90-те до днес се изпълнява стриктно. За нас - нечовешки Геноцид, за тях - премахване на последната преграда за НСР. Унищожението на ХОРата и омразната дума БългАрия - свещения божествен символ.

СТАТИЯТА

Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд, е родена през 1927 г. в София в заможно семейство. 20-годишна заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства в класа на проф. Катлен. Спускането на Желязната завеса превръща младата красавица в бежанка. Българката аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура. Веселина Георгиева се посвещава на скулптурата благодарение на учителя си Алберто Джакомети. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател є бил Ърнест Хемингуей. Заразена от авантюристичния му дух, тя посещава Индия, Израел, Египет. “Живяла съм няколко живота. Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата”, казва Веселина. Българката непрекъснато се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между “лудориите” й е и сродяването с прочутата фамилия Ротшилд.
След развода с Веселина Георгиева до сетния си час Едмон де Ротшилд остава смъртен враг на България. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза той изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това Едмон де Ротшилд умира. Версията е самоубийство.
Попитали Натан, син на основателя на Ротшилдовата династия, колко нации има в света. Само две ­еврейското семейство и другите, бил отговорът му. Главата на легендарния клан Майер Амшел Ротшилд е роден през 1743 г. във Франкфурт на Майн. Най-големият му син Анселм остава при баща си. Вторият ­ Соломон, се установява във Виена, третият ­ Натан ­ в Лондон. Карл намира реализация в Неапол, а най-малкият ­ Джеймс, отпътува за Париж. И петимата братя играят важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. От 200 години повечето от коронованите глави са приятели или длъжници на династията.
Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равин, но след кратко време постъпва в еврейска банкова къща в Хановер. Там изучава финансовите игри, но не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето, той започва свой бизнес със стари монети. Изработва нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора. Търговията бързо разцъфтява. Немският принц Вилхелм лично посещава Майер. С добрите си маниери бъдещият милиардер прави отлично впечатление на държавника, който става негов редовен клиент. Майер прибавя към името си Ротшилд, което идва от малката червена фирмичка на къщата.
От 1810 г. до днес фирмата Ротшилд не се занимава повече с покупко-продажби на стоки, а само с парични сделки. Първата е придобиването на 400 тона злато от известната Източноиндийска компания. От това Ротшилд спечелва четири пъти повече, отколкото е вложил. Същото злато веднага е продадено на Англия.
Най-безскрупулният от всичките братя е Натан Ротшилд. Веднъж човекът, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му. Той му отговорил: Бащата на момчето е милионер. Моят не е.
След смъртта на Натан по решение на четиримата братя фамилният скиптър бил даден на най-малкия ­ барон Джеймс. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж бързо навлиза в най- изисканите кръгове на Париж. На 29 години става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата “Ангелът”. Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на твореца. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: “Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд”.
Карл Ротшилд се различава малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не получава самостоятелна работа. Главната му работа е да ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение за успеха на династията.
Най-големият син на Майер Ротшилд ­ Амшел, наследява Франкфуртската банка. Силно религиозен, той прекарва доста време в синагогата, молейки Господ да му даде син. До последния си ден живее скромно и разумно. Изразходва много средства за благотворителни цели. Веднъж къщата му била обградена от разярена антисемитска тълпа. Вместо да се скрие, той излиза на балкона и започва да им говори: “Скъпи приятели, вие искате пари от богатия евреин. Германците са 40 милиона. Аз имам толкова флорина. Като начало ще хвърля по един на всеки от вас”. Тълпата протяга ръце, хваща парите и се разотива.
Около 100 години след основаването на фирмата “Ротшилд и синове” те стават главните банкери на империи и континенти. Само лондонският им клон за това време е отпуснал заеми за повече от 7000 милиона долара.
Поради кръвните женитби след няколко поколения се получава дегенерация. Някои от мъжете се раждат инвалиди. Повечето наследници са момичета. Това е причината да изчезнат клоновете на фамилията в Италия и Франкфурт.…

На 21 срещу 22 декември, преминавайки полунощ, настъпва Българската нова година. Тя няма да бъде отбелязана масово като такава, затова е добре, да бъде отбелязана от нас. Преди нея, на 20-ти, православната църква отбелязва деня на св. Игнатий Богоносец и идеята за нея бива замъглена или предварително обвита в пелени, преди да бъде родена.
Българската нова година е специална, защото тя не следва общоприетата представа за нова година, основана на обикалянето на нашата планета около Слънцето за 365 дни. Тя е слънцецентрична, а не земноцентрична, което говори за светоусещането на хората, почитали този ден и създали нашия календар. В нея основна роля играе не просто Слънцето около което обикалят планетите, а Слънцето като небесен символ на Абсолюта.
Разбира се, в настоящето, това е денят на зимното слънцестоене, когато нощта е най-дълга, а денят е най-къс. Не бива, обаче да изпадаме в буквалното само разбиране на това като един обикновен астрономичен процес. За това говори и светоусещането на нашите деди, които са извадили този ден от кръговрата на времето и пространството и са му дали специално название Еднажден, Единак, Поляз, защото с него начева, полазва новата година. Всички дни подлежат на някаква еволюция, този Ден, обаче, не. При него реката на времето и пространството спира своя стар ход.
Не трябва, обаче да се заблуждаваме, че този ден е привнесен по нашите земи, с идването на така наречените "прабългари" или, каквото и да е друго идване. Този празник е изначален за нашите земи и всякакви други паралели с ираноидни, кавказоидни, алтаьоидни и каквито и да е "идни" аналогии, не води до по-дълбокото му разбиране, камо ли припознаване от днешния българин.
Тези дни от 22 до 25 декември, сякаш изглеждат изолирани и изникват изведнъж в съзнанието ни като празнични, но трябва да се знае, че те са част от нашия древен календар и неотменими в отношението Плеяди-Слънце. До този ден, силата на Плеядите е растяла, образно, казано, и те са се въздигали, достигнали и обитавали областта на своя зенит, силата на Слънцето е намалявала. От този ден нататък, започва обратния процес и диапозицията помежду им е запазена.
Денят 21 декември бележи смъртта на Старото Слънце или старата година. Трябва може би да имаме впредвид, че с това привършва един етап, етапа на небесната уредба, на небесното домостроителство. Смъртта е “смърт”, разгледана в смисъла на това, че Слънцето идва на гости в дома на своята Майка, в продължение на 3 дни. Небето се отключва и Слънцето слиза на земята, завръщайки се в утробата на своята Майка. Божието присъствие, започва да добива земни измерения и започва да става осезателно в планетния ни бит, защото съвършенството на небесният ред, трябва да създаде и въплъти съответния земен ред. Разбира се, това е отглас на една от най-древните ни тайнства, в която роденият от Великата Майка, Син, става неин съпруг, за да се пресъздаде отново в утробата й, в нов образ и с нова сила.

Това е най-добре засвидетелствувано в пещерата Утроба, край село Ненково (х. Боровица), където според някои изследователи, точно на този ден, този акт на оплождане, на обличането на Духа с плът се осъществява. Именно затова нощта е най-дълга, а денят, най-къс, защото слънчевият лъч влиза в утробата, светлината сякаш се завръща в своето изначално лоно – тъмнината, откъдето трябва да започне своя нов път, своето ново раждане.
И в християнството, където тази тайна е привнесена, тя е много добре отбелязана в разговора на Христос с Никодим: “Може ли човек да влезе два пъти в утробата на своята майка и да се роди отново”. И отговорът е: “Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. Пещерата-утроба се явява своебразен трансформатор на енергиите, в която се преобразява целия доскорошен планетен бит, защото там Духа се облича в нова плът и получава своята нова енергия, ритъм и форма на проявление. И там неизменно присъстват двата компонента – вода и дух. Така се раждат боговете, богочовеците, героите, кановете/ царете. Всичките те са родени и отгледани в пещерите-утроби. Така Синът става Баща, именно чрез утробата на своята Майка, в която се връща отново. Тук не може да се говори за Едипов комплекс, а за кръговрат на енергиите, защото той Сам Себе си ражда. Не се ражда, някой друг, различен по същност, ражда се самият Син, превърнал се в Баща на Самия Себе си, в Създател на Самия Себе си. (На Изток, тази мистерия е намерила отглас в идеята за аватара.)

И именно това е изображението на Великата Майка на Хиперперакион (Перперек), която ражда своя Син или сина на своя Син, но те са един и същ, различна е само степента на схождане или прехождане на енергиите, образа, чрез който се проявява и съответно функциите, които трябва да изпълни. Затова тя носи слънчевия знак Х на гърдите си, но и новороденото е белязано с него. (И тя е представена в Откровението на Иоан с корона от 12-сет звезди на главата си) Това раждане, това излизане на Слънцето от Дома на Майка си, се извършва на 24-ти срещу 25-ти и дава нова енергия на света. Затова в този ден се пали Бъдникът с новия огън в огнището и светлината му трябва да се разнесе из целия дом, да се осветят всички небесни посоки, махалата, селището. Това е двуликият Янкул, той има своя небесен образ, но и своя земен преобраз.
Оттук нататък започва една от най-важните моменти на новородения Син – земното преустройство и бит. Той става наставник на людете, кан, цар. Това е вече земния образ на Небесния Бог, чрез който той твори наново земното битие. Ако земното лице не бъде претворено наново, то не би получило нова сила за развитие и земния мир, ще е застрашен от завръщане в своя изначален хаос. Само да си спомним за един такъв пример в една такава епоха: “пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице....., и нямаше човек, който да я обработва”. Самото преустрояване на света, с всяка нова година, това е един вид извличане на нови енергии и нови възможности от Хаоса, неговото привеждане в друго състояние. Това е тайната на претворението.
Затова много по-късно вече при зараждането на самата християнска религия и самото раждане на Христос е осмислено като раждането на един нов цар. Това не е никак случайно, макар, че той казва, че “неговото царство не е от този свят” и е напълно прав, но той е, което трябва да извърши промяна на цялата световна същност, защото небесния ритъм, трябва да създаде нов земен бит.

Затова на Мадара, той е изобразен на кон, триумфиращ, в похода на преустройството на целия земен мир. Така, както Слънцето обикаля небесния свод, така и Конникът трябва да обиколи цялото земно лице, за да го преустрои с новото. Идеята за Конника не е случайна и неслучайно е наречен Мадара – Майка и Мардър – обединение.

(Това е, което би трябвало да осъществи Конника в националния дух на един народ.) Мистерията е пълна, човек тръгне ли да я анализира с ума, непрекъснато се сменят понятията – Син, Баща, Майка, всяко едно от тях изразява другото.
Разбира се, въвеждането на новия социален, обществено-икономически или земен ред не идва безпрепятствено, защото трябва да се преодолее съпротивата на стария. Това е опростено представено в образа на змея, който Конника, трябва да убие или обездвижи с приковаване към земята или пращане в бездната. Обаче има още един акт, който трябва да направи – той трябва да роди майка си, и тя да стане негова дъщеря или жена, за да победи. Ражда я от себе си и в този си преобраз, тя е войнстваща, с шлем, щит и копие. (В древногръцкия епос, тя е наречена Атина Палада или по-скоро Балада).
Когато новия ред е установен, когато делата са извършени, Конника, кана/царя, трябва да умре. Той трябва да освободи от присъствието си земния бит, за да може той да се осъществи, акумулирал новата енергия, да я усвои. Тогава идва момента на неговата смърт. Смъртта на Конника не е каква да е, защото тя е белязана с възкачването по Вертикалата на Световното Дърво с обратен знак, от земята към небето.

Това неизбежно ни отвежда на Татул. Между небето и земята, на скалата е мистерията на смъртта, ковчегът, в който трябва да бъде положен, за да се освободи от своя земен преобраз. Точно така е, както си мислите, това не е ковчег, върху който каменната плоча ще остане завинаги. Както в християнството Христос не остана в гроба и гробницата му отново бе, без каменния си похлупак. Тук смъртта се превръща в сън и Синът се завръща към своя Баща, освобождавайки се от своя змен бит и завръщайки се към своето лъчисто естество на Слънце. В ковчега на възкресението се освобождава всичко, което подлежи на властта на гравитацията. Самия процес е много добре подсказан и обоснован, защото каменния ковчег е изсечен в самия диск на Слънцето, за да подскаже, именно този нов преобраз и да осмисли идеята за освобождението. Станал част от Слънчевия диск, част от Слънчевата сила, мъртвия кан/цар, трябва да уреди небесния бит и да прати енергията, която ще сложи началото на следващата нова година.

И накрая, съзерцавайки слънчевия диск на Татул, си спомних следните редове:
"Невъплътеният е вятърът и междинното пространство; той е безсмъртен, той е истинен. Същността на неговата невъплътеност, неговата безсмъртност, неговата подвижност, неговата истинност е Пуруша, който е в Диска на Слънцето, защото той е в същността на истинността."

Българските обичаи на Нова година!

27-ми декември 2009, Диляна Костова

Българските обичай днес са същите както преди хилядолетия. Днешните български празници и традиции са почти същите, както в древността. Времето малко ги е променило и за да разберем смисъла и значението им, трябва да се върнем към времената отпреди 2-3 хилядолетия, в древното българско общество. В тях е силата на хилядолетното оцеляване на българите, въпреки многобройните премреждия преди и след Исперих. В основите на българското общество е силната родова солидарност. Родът от най-стари времена бил основната клетка на народа, на войската и на държавното управление. Родовите отношения били спойка, която правела от българската държава и народа едно цяло. И днес отношенията между роднините у нас остават по-различни, от тези на Запад, където човек трябва предварително да се обади, за да иде на гости при родителите си. Интересно е, че повечето ни днешни обичаи са израз на някогашните разбирания и светоглед и са останали почти непроменени от хилядолетия. Днес ние вече едва ли знаем точното им значение, но продължаваме да ги извършваме всяка година. Ето част от обяснението им, според изводите на историка Димитър Съсълов (1893-1973 г.) – един от малкото изследователи, които са си направили труда да проследят живота и съдбата на онази част от българите, които още от времената пр. Хр., били северни съседи на Китай и са владеели обширни части от Централна Азия: Обичаите ни изразяват почитта на древните българи към Върховното единство във вселената и излъчваните от него начала във веществения и духовния свят: природните “стихии” или елементи – огън, земя, вода, дърво (жизнените сили в природата), желязо (метал). Във философията на древния българин, те се свързват със сезоните и празниците през годината. Пълновластният владетел – цар и първосвещеник (посредник между своя народ и Бога, почитан с името Тангра - „небе“) – всяка сутрин напускал двореца си или ако е бил в поход – шатъра си, за да се поклони на слънчевия изгрев. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял. Така се почитат и останалите начала. Орачът взима бучка пръст и я целува. Най-таченият празник бил Българската нова година - първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребъни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др. Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани. Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите се правел “Малък събор” (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли. Стан-нанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите “кадя”, “кандило”, “кадилница” са от български произход). Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошаф, дават му кравай и чорапи. В китайските летописи се споменават празниците, които българите тачели в онези времена. В книгата „Шж дьи“ („Исторически записки“) пише: „В първия месец на всяка година се урежда малък събор на големците в жертвеното място на двореца на кхан-ю (така китайците изговаряли титлата на българския владетел), а в петия месец - голям събор на Змейовия вал...“ Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани на няколко бъдни вечери и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година). Днешните обичаи свързани с него са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет. Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък сечко са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари. Народоизследователят Д. Маринов пише: „От Игнажден се начева Големия сечко, т.е. Голям месец и тоя ден се нарича още Млада година и Нов ден. От тоя ден се брои народната Нова година или Млада година... Думата Идинак значи начало на годината, годиняк.“ На същия ден празнуват Нова Година и Волжките българи - другият голям български народ в Европа - които и до днес живеят край Волга и са наследници на Котраг - по-голям брат на Аспарух. Българите на Волга наричат Нова Година „Нардуган“ - „Рождество на Слънцето“, а самия ден - „зимния челле“, за разлика от „летния челле“ - деня на лятното слънцестоене. На този ден младежите и децата с маски и карнавални костюми, както нашите коледари, обикаляли къщите и събирали подаръци. После се украсявало ритуалното свещено дърво - както нашата елха - и накрая се устройвало пиршество и трапези. А двата първи месеца - Голям и Малък сечко - при тях се наричат „големите мразове“ и „малкоте мразове“.

Министърът на образованието от тиквеното правителство;
"Трябва да се гордеем, че сме били част от Османската империя"



Резултатите;
Урок по математика от бъдеща кадъна във вилает Булгаристан

В памет на Елтимир

СЕБАСТИАН - КОКНИ РЕБЪЛ
Думите са от една песен на състава Кокни Ребъл. И са отправени към едно момче на име Себастиан. Дойдоха с майка си преди няколко дни, да ме видят. Седяхме на пейката пред входа, не поискаха да се качат. По една ирония на съдбата тая песен е една от любимите ми още от детски години. От 1973 година е. Кокни е лондонски диалект. Но песента е велика. А и детето беше много симпатично.
А мен искам да ме запомните като Елтимир. Когато писателя Красимир Панов ми даде името, той се уплаши. Защото по неговите думи някой друг подсъзнателно му е наредил да ми даде това име. Не ми се случва за пръв път. Подобен случай имах и с ботевградски екстрасенси, които говореха в транс, и с една ясновидка от Велинград, а и с други. Не се учудвам. Ангел идва също по традиция. По името на византийския род Ангелите, с които някога сме се сродили. Но аз предпочитам името на моя далечен прадядо Елтимир, владетел на страховитата крепост Крън. По майчина линия съм потомък на поп Хра, който пък е потомък на Кракра Пернишки. Мога да дам и доказателства.
Но това е животът. Ние все някога се връщаме при Ериг Кан, а нашите деца и внуци продължават пътеката ни. Оня ден дойдоха дъщерята и зетя. Дъщеря ми се учуди, че внучето, техният син не дава никой да го гали, а аз го погалих по главата и то не възрази. Вярвам, че с всички дядовци и внуци е така. Те подсъзнателно усещат обичта, и че ние живеем заради тях. Затова призивът ми е: живейте заради вашите деца и внуци. Не оставяйте Българският род да погине. Ние все ще си отидем, но България трябва да остане. А България, това е Българският народ.

Две години откакто Елтимир напусна Средния свят - 25.11.2015

Не го вярвам, а го знам. През 1996 година преживях тежка операция на язвата. По време на операцията видях себе си отдолу. Видях още много неща. Опериращ лекар беше един мой добър приятел, д-р Борис Корманов. След време седнахме на чашка и той ми казва, че действително за няколко минути сърцето ми спряло и той се уплашил, че са ме изпуснали. После изведнъж съм се съживил. Питам го защо тялото ми е било цялото овързано с каиши, а той отговаря, че при подобни операции понякога се получават конвулсии трябва всичко да се обезопаси. Но не се учуди на разказа ми. И други негови пациенти имали същите преживявания. Та оттогава знам, че смърт няма. Има преминаване от едно състояние в друго. Душата е частица от Бога и тя е безсмъртна. Тялото е временно, после идва друго тяло. Затова искам на гроба ми да няма нито дата на раждане, нито дата на смърт. Не знаем кога действително сме дошли и колко пъти още ще идваме. Искам да пише само Елтимир и нищо повече. Името ми по документи не ме интересува. Превеждат името Елтимир като Желязна ръка, но то има и друг превод. Божествено желязо. И то е, защото ние, Българите сме първият народ в света добили и обработили желязо. Също както един друг род край Варна за пръв път е обработил злато. Аз съм Елтимир от рода на Тертерите и византийските имена не ме интересуват. Посветен съм от духовните наследници на киевския Княз Георгий Глош. Държа си на своето. И ако някой дойде на гроба ми и види нещо написано в повече, да го разруши. Това е моето завещание и не знам какво повече да кажа.

Министерски съвет ще гласува стратегия и план за противодействие на радикализацията и тероризма. Документите са качени в портала за обществени консултации и обхващат периода 2015-2020 г.Проектите са изготвени от работна група под ръководството на заместник-министър на вътрешните работи и с представители на ВКП, министерства, неправителствени организации, както и от Администрацията на президента и на МС, пише в доклада на вътрешния министър Румяна Бъчварова, информира сайта „Епицентър“.

В него е посочено, че „през последните няколко години ясно се проявява тенденция на разпространение и засилване на радикализацията и тероризма в глобален план, което засяга сигурността и интересите и на Република България“. Тероризмът вече се използва не само като инструмент за постигане на конкретни политически цели в отделна страна или регионален конфликт, а е насочен към принципна смяна на съществуващата система на международни отношения, категорични са експертите, разработили двата документа. В тях са назовани и новите заплахи пред света от „саморадикализация чрез Интернет“, „насилствена радикализация“, „чуждестранни бойци“.
Планът предвижда създаване на специален закон срещу „изказвания и послания, подбуждащи към омраза по интернет и в Средствата за масова информация“. Под лупа ще бъдат следени всички сайтове, „съдържащи екстремистка пропаганда и открити призиви за насилствени действия“, пише още „Епицентър“.

НАЛИ СЕ СЕЩАТЕ, ЧЕ ПОКРАЙ „ЕКСТРЕМИСТКАТА ПРОПАГАНДА“, ВСИЧКИ, КОИТО НАПИШАТ НЕЩО ОСТРО СРЕЩУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОКО И СИЕ, ЩЕ БЪДАТ СМАЗАНИ?!
ЕТО ВИ Я ДИКТАТУРАТА! ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНА УЖ, ЗАРАДИ „ТЕРОРИЗМА“.
Следващата крачка е да ни затварят по стадионите, защото Борисов вече посочи да коладим „всеки подозрителен“.

АФЕРА вече я зисилиха по тоя път – чрез всякакви дела и глоби, инициирани и подклаждани от мафията, която управлява държавата, уж замаскирани като „граждански дела“. Сега „маскировката“ ще бъде УЖ против тероризма. Вместо тази ДЪРЖАВА НА МАФИЯТА да си види ПРОБИТИТЕ, НЕКАДЪРНИ СЛУЖБИ И ПРОДАЖНОТО УПРАВЛЕНИЕ В ПОЛЗА НА ЧУЖДИ СПЕЦСЛУЖБИ, СЕГА ЩЕ ГОНИ „ПОД ЛУПА“ „НЕПРАВИЛНИТЕ“ САЙТОВЕ.
Afera.bg
В Републиката на Тиквите останаха няколко свободни сайта - afera.bg, bivol.bg и Воини на Тангра. Срещу първите два се водят поголовни съдебни дела, а срещу нашия направо се опитват да убиват. Създателят му, Елтимир вече го умъртвиха от глад. Но Небето вижда!

Полицейска акция срещу "Воини на Тангра"

На 13.11.2015г. около 18 часа в района на Еремлийца- с.Ситово, община Родопи бе извършен опит за покушение срещу администратора на сайта на Движение "Воини на Тангра", Йордан Стайков. В това покушение са участвали членове на ЛРД Ситово.

Въпросът ни е съгласно Закона за лова и опазване на дивеча - имат ли право членове на ЛРД Ситово да очакват в засада по тъмно местни жители на селото, където ловуват?
Имало ли е отцепление, което да предупреждава, че се извършва лов?
Защо дружинката е била съставена само от двама човека, без ловни кучета?
Уведомен ли е някой от жителите на селото, че там ще се извършва нощен лов?
Има ли право ловджия да насочва оръжието си в посока, в която има хора?
Одобрена ли е тази акция от страна на МВР-Пловдив като някакъв вид респектиране на Движение "Воини на Тангра" заради вероизповеданието им?

Ако това не е съгласувана акция с ръководството на МВР, значи е извършен опит за убийство. Мотивите са посочени тук, авторите на този опит също се знаят. При необходимост администраторът ни може да предостави и регистрационния номер на автомобила, с който са се предвижвали членовете на ЛРД Ситово.

Ако няма отговор от ваша страна, тогава ще сметнем, че е съгласувана полицейска акция срещу правото на европейски граждани на вероизповедание в страна, подписала универсалната Харта за правата на човека

26 ГОДИНИ СВОБОДА И ВЪЗХОД НА РОДИНАТА! Днес е 10 ноември и тази дата колкото и да е омразна за някои, ще си остане в историята. Това е началото на погрома на родината ни, черна дата, старт на националната ни деградация. Не защото бе свален Тодор Живков, а защото след него не направихме нищо за възхода на отечеството.

И така: след 26 години свобода и възход на родината, както твърди онова недоразумение президент, имаме следната велика картина:
Премиер е един капитан от пожарната, бивш бодигард на Тодор Живков и член на групировката СИК.

ГЕРБПредседател на Народното събрание е бившата партийна секретарка на окръжния народен съвет в Плевен Цецка Цачева.
Президент е комсомолския секретар и син на окръжен БКП ръководител в Благоевград.
Председател на най-голямата парламентарна група е физкултурник, син на шофьора на някогашния шеф на Държавна сигурност.
Вицепремиер е снаха на Политбюро на ЦК на БКП, министърка на регионалното развитие е внучка на партизанин от отряда „Чавдар”. Вицепремиерка и вътрешна министърка е дъщеря на главен редактор на втория по-значимост вестник от Татово време…
Една партия държи властта в парламента, правителството, президентството, и кметствата – да ви напомня член първи от една конституция, дето тогава я отрекохме? Сами се убеждавате, че има пълна приемственост на онова време, което възторжено отрекохме на 10 ноември.
Ето висотите, до които стигнахме за 26 години! Честито!

Стефан Северин