"Стани нине, господине"-преработена и допълнена автор;Йордан Стайков

Стани нине, господине,
Тебе пеем домачине:
отвори ни тежки порти,
че ти идем добри гости,
добри гости коледари!

Тръгнали сме чак от снощи,
в тези дълги, тъмни нощи,
Добър глас сме ти донели
благи вести – личби бели:

Болг се роди, ой Коледо, снощна вечер, мой Коледо
снощна вечер по вечеря, ой Коледо, мой Коледо;

(Славите ли, Млада Бога, дружино ле! Отговор: Славим!)

Колко звезди в ясно небе -
толкоз челяд в тази къща,
златни ябълки в градина,
руйно вино на лозина
И козици и юници,
Вакли ягнета - звездици
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща.

Болг се роди, ой Коледо, снощна вечер, мой Коледо
снощна вечер по вечеря, ой Коледо, мой Коледо!

(Славите ли, Млада Бога, дружино ле! Отговор: Славим!)

Стани, нине, господине.
Стани нине, посрещни ни
Тебе пеем, Бога славим:

Болг се роди, ой Коледо, снощна вечер, мой Коледо
снощна вечер по вечеря, ой Коледо, мой Коледо!

Да сте живи, да сте здрави,
до година, до Амина!

Тия дни бях седнал да свиря на китарата, тази велика наша обредна коледна песен, основна в коледуването, но не само. Тя има различни текстови варианти, редакции и адаптации, но като я свирех, нещо не ми звучеше и се чудех, дали аз я свиря лошо или има нещо друго. Като се събрах тъй в себе си, разбрах, че причината бе в текста. Липсваше му древното българско. И така я прекомпилирах и редактирах като добавих някои нови неща, като основното е възгласът "Болг се роди Коледо, тази вечер Коледо", като така върнах в нея, централният древнобългарски мотив за Българската Държавност и нейният Кана Субиги, чието раждане, физически и духовно е символ, както на нейното обновление, така и символ на нейното ново изграждане, което следва ритъмът на космичните цикли. Българският Кан винаги е бил, както човек, тъй и бог, защото е носител на Божествената Слава, Силата на Тангра на земята. Затова неговото рождение се асоциира с Млада Бога.

Първата песен ме накара да настръхна...