Органичната държава – тоталитаризъм

Автор: Юлиус Чезаре Евола

Източник: „Човеците посред руините“, гл. IV

В интелектуалната бъркотия, характерна за нашата епоха, формулата на анти-тоталитаризма играе важна роля. Най-често тя бива използувана от демократичните режими, особено ако те споделят либералните стремежи. Като правило за основа им служи размитото по същество и объркано понятие за индивидуална свобода, което критикувахме в предишната глава.

В тази формула се смесват най-разнородни елементи, за потвърждение на което служи фактът, че впоследствие се налага да се направи разграничение, макар и крайно повърхностно, между т.нар. „десен тоталитаризъм“ и „левия тоталитаризъм“.

Напълно очевидно е, че споменатите от нас движения в повечето случаи използуват „тоталитаризма“ в качеството на лъжлива цел. Също както марксистите и комунистите охотно окачват етикета „фашизъм“ върху всичко, което не съответствува на тяхната идеология, по същия начин от тактически съображения в определени политически кръгове вдигат врява около тоталитаризма с цел да дискредитират и да предизвикат неприязън към традиционната концепция за истинската държава.

За да приключим с тази двусмисленост, трябва да постановим основополагащото различие между тоталитарната и органичната държави. Не бива да отстъпваме пред противника в терминологичното поле и да поставяме защитаваната от нас традиционна политическа концепция под знака на тоталитаризма.

В действителност думата „тоталитаризъм“ има сравнително скорошен произход и като такава е неразделно свързана с този свят, който по никакъв начин не може и не трябва да ни служи като ориентир. Най-добре ще е да се съгласим, че смисълът на тази дума пряко съответствува на онова, което влагат в нея представителите на демокрацията и да свържем с понятието за органичната държава онези компоненти на тоталитаризма, които въпреки всичко могат да имат положително значение.

Идеята за органичната държава има отдавнашен произход. Всяка истинска държава винаги е имала органичен характер. Държавата се счита за органична, ако тя притежава център, отразяващ определена идея, която по самата си природа придава форма на различните ѝ части; тя не познава разцеплението и „произвола“ на частното лице.

Именно това представлява същността на разглежданата от нас система – тя е едно съчленено и разгърнато единно духовно цяло, а не просто сбор от елементи, в който безпорядъчно се сблъскват частните интереси.

Централната идея е символът на върховната власт, на който съответствува принципът на положителния авторитет. Благодарение на една самопроизволна сила на привличане отделните хора и обществени съсловия взаимно се допълват и развиват дейности, насочени към една единна цел.

Единството носи не просто политически, а духовен – често и религиозен – характер. Политиката се придържа към една обща концепция, което намира израз в правото, изкуството, обичаите и икономическия строй. В този смисъл „органично“ и „традиционно“ практически са синоними.

Но тоталитаризмът представлява само изопачено отражение на органичната държава. В подобна система единството се натрапва отвън; то възниква не за сметка на вътрешната сила на идеята, а чрез открит контрол на чисто политическата власт.

„Тоталитаризмът“ предполага стремеж към уравниловка, отричане на всяка независимост и на всички промеждутъчни звена между центъра и периферията. Следствие на това е растежът на бюрократични структури, които изместват частната инициатива и оковават всичко в бездушни схеми.

Това явление често се среща в заключителните стадии на цивилизациите – пример са упадъкът на Римската, Византийската и Персийската империи.

Тоталитаризмът, противопоставяйки се на индивидуализма, същевременно разрушава остатъците от органичната фаза: качество, йерархия, ценност на личността, истинска свобода. Той разчита на неорганичния свят на количеството, а не на качеството.

Органичната държава изисква както единство, така и многообразие; тя включва степени и йерархия, а не безформена маса под един център.

Дори когато икономическите условия налагат силна централизация, не бива да се отказваме от органичната идея и да я заменяме с тоталитаризъм.

В органичната концепция основата на властта е трансцендентността – нещо дадено „свише“. Липсата ѝ довежда до разпад на вътрешния порядък и превръщане на държавата в идол.

Пример за това е клетвата. В традиционния свят тя е sacramentum fidelitatis – свещен акт. В светската държава обаче тя се превръща в празна форма и дори в светотатство.

Опитите на демокрациите да възродят жертвоготовността и служенето са лишени от смисъл, защото са основани единствено върху договорни и утилитарни начала.

Когато такава система изисква саможертва, може да се говори само за фетишизъм пред обществото или държавата.

Що се отнася до еднопартийността, понятието „партия“ означава „част“. Затова истинската държава изисква не партия, а орден, политически елит, въплъщаващ самата идея на държавата.

Тогава става възможно връщането към традиционния тип държава – органична и анти-партийна.

Юлиус Чезаре Евола

Превод: Зент – бурджан колобър