Детайли: Написано от: Петър; Главна категория: Тенгрианство и Саракт; Категория: Литература; Публикувано на 19 януари 2026; Създадена на 19 януари 2026; Посещения: 8

Летописи на Нариман

(Нариман Тарихи)

Част IV

преведе Красимир Добрев

„Усилията на Сeбер, умел владетел, обединил всички части на Атил [едно от имената на Българската империя и българските земи от Дунав до Китай], от Баил [Централна Европа] до Кимяк [Барабската низина, между реките Об и Енисей] не бяха напразни: той остави на Алип-бия силна империя. Въз основа на силата на Хон-Булгар, Алип-бий постигна разделянето на Урман [Римската империя] на две части [през 395 г.]: Рамил [Западноримска „империя“] и Урум [Източноримска „империя“] и постави тези части в още по-голяма зависимост от Булгар.

Въпреки факта, че Кермек, подобно на Рамил и Урум, е бил подчинен на Булгар, рънджайците [германци] и други кермеки [западноевропейци] често атакували Рамил. Уморен да се разправя с оплакванията на Рамил срещу Кермек, Алип-бий уреди в Сулабаш [Горния Дунав] бейлика Бургар или Бургас (княжество Бургар или Бургас), за да раздели владенията на Рамил и Кермек и премести част от Булгар-Бурджан там. Рънджаите, които са били в услуга на баговете [владетели] на този бейлик, извън Бургас започват да се наричат „бурджани“ [бургунди], а вътре в Бургас – бургари. Думата „burdjan“ рънджайците произнасяли под формата бурган („burgan“), а бургар („burgar“) под формата байгар („baigar“) [бавар].

Говори се, че Бургас Алип-бий създал през 395 г. и назначил първия си син Акдар, по прякор Аюкдар, за свой първи баг. Щабът му бил наречен Аюкбура [съвременен Аугсбург в Германия]. Той заселил три хиляди българи в Алтинбаш, за да охраняват проходите през Алиптау [Алпите]...

Бургазлии охраняваха два оживени кръстопътя през Иждар-Сула [Дунав] – Бина-Булгар [Виена] и Ринджа-Кича [Линц в Австрия] и не позволяваха на никого да премине реката без разрешението на българските императори. Общо имаше три тумена [30 хиляди войници; тумен – 10 хиляди воини] бурджани, които били подпомагани от 50 хиляди бургани [бургунди] и байгари [баварци]. Този бейлик (княжество, област, регион) се пазел за сметка на Рамил (Западната Римска империя), а баговете му получавали същото заплащане като големите императори на Рамил. И Урум [„Византия“] плащал данък за това, че българите охранявали проходите през Сула [Дунав] в Миджан [Мизия, съвременна Дунавска България]...“