Детайли: Написано от: Петър; Главна категория: Тенгрианство и Саракт; Категория: Литература; Публикувано на 19 януари 2026; Създадена на 19 януари 2026; Посещения: 4

Летописи на Нариман

(Нариман Тарихи)

Част VI

преведе Красимир Добрев

Татарите били коварни и по пътя от Иске-Бур към Ак-Сабан на превала на високия хребет оставили засада от 2000 души на сина на Чилдан – Кара-Могез (Черният Рог). Този Кара-Могез бил побратим със сина на Тангут – Амирхан, затова носел и неговото име. За да ги различават, хората ги нарекли Кара-Амирхан и Ак-Амирхан.

Ак-Амирхан и баща му Тангут не били така жестоки като другите татари и се стараели да не воюват с българите. Известно е например, че Тангут при заминаването си в Задкамието изрекъл: „Защо разрушаваме такава великолепна държава като Велика България!“, а после заедно с Берке рязко се възпротивил на плана за нападение над град Велики Болгар. Знаем също, че Ак-Амирхан във войните срещу българите нито веднъж не извадил меча си и често казвал, като изкарвал татарите извън кожата им: „Българите са най-великият народ на Земята!“ Такова поведение се срещало крайно рядко сред татарите, повечето от тях воювали срещу българите с най-голяма жестокост.

Когато татарите нахлули в Ак-Сабан – само Тангут и Ак-Амирхан не участвували в нападението – Караткан насякъл на парчета Боян-Дуло, Чилдан избил братята на Боян-Дуло, Тимер-Моге убил жените им, а Кара-Могез – децата и внуците. През цялото време татарите се смеели и майтапили: жестоките убийства им доставяли удоволствие...

Ак-Сабан и татарският стан се намирали между два хребета и за да се стигне дотам от Иске-Бур, трябвало да се премине задължително хребета, където направил засадата си жестокият Кара-Могез. Алтън-денгене поискала първа да тръгне към превала. Заминала с малък отряд – и изчезнала. Оказало се, че Кара-Могез убил хората ѝ, а нея заловил и решил да я направи своя наложница.

Като съобразил, че Алтън-денгене не е изчезнала случайно, Саклан-Дуло с мъка и усилия изкачил хребета на друго място и след разузнаване намерил леговището на Кара-Могез. На разсъмване на следващия ден татарските караули заспали, а Кара-Могез решил да се позабавлява с Алтън-денгене в походната си юрта. Саклан-Дуло избил татарите и усмъртил жестокия Кара-Могез, после с освободената Алтън-денгене се спуснал по хребета и атакувал лагера на Караткан.

Изненаданите татари ведно с Караткан били избити от сабанските българи (тоест тувинците) и се запътили към ада... Останалите татари, пътуващи към Задкамието, били нападнати в Къзъл-Яр от байгулските българи на Ирмай и загубили 10 000 човека...